11 правила, когато сте зад волана

11 правила, които е добре да спазвате, за да спасите своя или чужд живот на пътя. 24 часа“ възобновява своята легендарна кампания „Карай умно, стигни жив“. Поводът са ненамаляващите жертви на пътя през годината и конкретно блъснатите деца в София през последната седмица. Обикновено като се говори за безопасност на движението, се повтарят едни и същи клишета, търсят се някакви външни фактори, телевизиите питат: „Кой е виновен?“, но колкото и да сме критични към КАТ или общината, и в двата случая става дума за инциденти на пешеходна пътека и светофар. Съответно добре обозначени и организирани места, дори с допълнително осветление. „24 часа“ се допита до експертите по пътна безопасност, които са бяха събрали на първата от серия дискусии, които организираме, и ви предлагаме техните обобщени съвети:

ЗА ШОФЬОРИТЕ
1. Никога не забравяйте, че е зима! Дори и да няма сняг и лед, карането в зимни условия трябва да е внимателно. Видимостта е винаги влошена през ноември, декември и януари. Просто денят е по-къс, смрачаването започва от обед. Нека не ви заблуждава, че времето е топло – това благоприятства мъглите. Има и много движение заради празниците. Затова първото златно правило – карайте с 10-20 километра по-бавно, отколкото ви се струва нормално и разрешено. Това ще ви даде фатално важни секунди за реакция в неочаквана ситуация, каквато винаги е възможна при влошена видимост.

2. Помнете, че опасността е винаги вляво. Оглеждайте се! Затова, като карате по-бавно, имате време и за наблюдение какво се случва на пътя и край него.

3. Ако карате само на фарове и пътят е тъмен, също повишено внимание – може да не видите нещо важно – например животно, тъмно облечен човек или дете. Ниските предмети при намалена видимост имат свойството да се сливат с фона.

4. Повишено внимание там, където по принцип има преминаващи пешеходци. Те губят инстинкта си за самосъхранение и са склонни към суицидни и неразумни действия. Но накрая виновен е, разбира се, шофьорът, защото е влязъл в хипотезата на несъобразената скорост.

5. Особено внимание при преминаване край училища и детски градини. Там може и да има пешеходни пътеки, но децата са твърде импулсивни.

6. Пазете се от велосипедисти и тротинеткаджии. Те живеят с чувството, че понеже са еко, всичко им е позволено. Но при сблъсък цял живот ще носите вината за някоя погубена неразумна екодуша.

7. Ако колата ви няма фарове за мъгла, допълнете ги, а ако имате, ги включвайте задължително през зимата. Те не светят в очите на останалите участници в движение, а към шосето и са изключително ефективно изобретение, вероятно спасило хиляди животи.

КЪМ ПЕШЕХОДЦИТЕ

8. Не забравяйте, че макар правото да е на ваша страна, животът ви е само един. Затова не се възползвайте от него на всяка цена. По-добре отстъпете, заобиколете, изчакайте малко повече. Няма нито една причина да рискувате живота си, защото бързате.

9. Не ходете по улиците в зоната на здрача по възможност. Това се отнася главно за пенсионерите, защото те нямат конкретни ангажименти – училище или работа, и е по-добре разходките им да са в най-светлите часове на денонощието.

10. Обличайте децата в светли и ярки дрехи, слагайте светлоотразителни гривни по дрехите. Даже обличайте светлоотразителни жилетки – по добре да ви се смеят, но да сте жив. Изобщо говорете повече на децата за безопасното пресичане, отучете ги да минават на червено, наистина е опасно! Начертайте им безконфликтен маршрут. Винаги има един път, по който могат да стигнат от спирката до дома, без да им се налага да пресичат натоварени булеварди. Отделете няколко дни и им го покажете и настоявайте да се движат само по него. Дори и да са бунтарски настроени тийнейджъри, обходният път става нещо като безусловен рефлекс и те вървят по него, без да знаят защо.

Това за дрехите е ключово важно. При влошена видимост тъмните и сиви дрехи се сливат с асфалта. Много родители предпочитат по-тъмните дрехи, за да перат по-малко. По-добре неопран и мръсен, но жив! Отколкото обратното.

11. Настоявайте пред училището да има дежурен учител, който да осигурява пресичането на децата след часовете! Това е доброволна дейност, но няма учители, които биха я отказали. Ако все пак не искат, самоорганизирайте се родителите – ще отнема само един ден в месеца при клас от 30 деца.

Източник: Виж ти