20 години брак звучи и малко, и много. Интроветите – това са спокойни, сдържани, мирни хора. Но защо връзките с тях са толкова сложни? Историята на нашата героиня Валерия, ще ни разкрие с подробности препятствията в брака с човек с подобен темперамент.
Не беше никак страшно да се разделя със съпруга си след 20 години брак. Днес единственото, за което съжалявам е, че нямах смелостта да го напусна по-рано. Мнозина ще помислят, че съпругът ми е някакъв алкохолик или домашен тиранин, но не, той е съвършеният човек, за когото мечтаят много млади жени, представяйки си, че ги очаква щастлив семеен живот. С него се запознахме още като тийнейджъри в компанията на общи приятели.
По онова време, тази съдбовна среща не провокира в мен никакъв възторг. Роман имаше вид на високомерен, надут и арогантен мъж, който обичаше да се смее за щяло и нещяло.
Но впоследствие се превърна в единствения, с когото имах нещо общо. Удивителното е, че в известни ситуации нашите възгледи за живота се оказаха сходни. А после самата аз не забелязах как започнах да му преписвам несъществуващи добродетели. Възхищавах му се, възхвалявах го, въпреки че ясно виждах другата му страна. За съжаление се оказа, че съм се влюбила в типичния интроверт, а по-късно се омъжих за него с надеждата, че мога да му помогна да се разкрие.
След време разбрах, че най-често срещаната грешка, е да се опиташ да промениш друг човек. Темпераментът, характерът и начинът на комуникация с околните, никога не се променят, а ние губим време и енергия, освен това, неизбежно оставаме разочаровани. Длъжна съм да призная, че Роман имаше всички качества на мъж, за когото казват, че се чувстваш така, сякаш си зад каменна стена. Той познаваше добре своите цели и планове и през следващите две десетилетия се уверих, че е готов на всичко за тях.
Съпругът ми не обичаше шумни компании и се опитваше да ги избягва по всякакъв начин. Не общуваше с непознати хора и вечно беше сдържан, дори с мен. В същото време притежавахме всичко, за да имаме щастлив живот: къща, две прекрасни дъщери, скъпи коли, почивки в най-добрите чуждестранни хотели. Но за мен, типичен екстроверт, беше непоносимо да живея с човек, който е скаран с емоциите.
От детството си обичам да съм център на внимание. Като тийнейджърка си направих страница в социалните мрежи, която веднага след сватбата Роман ме накара да изтрия, защото била чиста загуба на време. За всяка безобидна публикувана снимка той сърдито ми се цупеше. И така беше във всичко …
Пълен контрол върху домакинските задачи: колко чиста е днес нашата белоснежна кухненска гарнитура, какви продукти има в хладилника – и Боже опази, ако има мръсна чиния в мивката! Без негово позволение нямах право да купувам нови завеси, някаква ваза или да преместя стола на друго място. Започнах да се задушавам в собствената си къща, но се насилвах да издържа заради нашите деца.
Главната черта на интроверта, с която сте длъжни да свикнете, е неговият странен начин на комуникация. Те обичат мълчанието. Трябваше аз да водя разговорите, да бъда в активна роля, която понякога беше уморително. При интровертите всяка дума струва злато. Бях наясно с това, особено след като прочетох много книги по психология, за да изуча подробно психологическия тип на моя съпруг. Но все пак не можех да потискам своята собствена природа, която беше пълна негова противоположност. Липсваха ми обикновените човешки емоции, лекотата в общуването, приятелските кръгове.
Просто исках да живея, без да анализирам всяко действие или да се притеснявам, че ще извърша нещо нередно. На фона на тези душевни терзания, веднъж месечно получавах нервни кризи. Можех да плача, без да имам причина, а понякога крещях на невинните си деца. Здравето ми сериозно се разклати и в един момент осъзнах, че имам нужда от психиатър.
За 20 години брак погребах същността си. Един ден си дадох ясна сметка, че ако не взема мерки, ужасът никога няма да има край. Трябваше категорично да кажа: “Стоп”! След като изпратих децата при мама, отидох на гости в съседния град при моя стара приятелка, която с радост ме прие и изслуша. За мен съпричастността й беше като глътка чист въздух. Имах нужда да говоря с някой, иначе щях да се побъркам. Внезапно задушевният ни разговор беше прекъснат от звънеца на входната врата.
На прага стоеше Адриан – наш общ приятел от детските години. С него навремето имахме толкова горещ любовен роман, че ми е неудобно да си спомня. Появата му можеше да се определи като знак на съдбата. Щом ме видя той се вкамени за секунда, а после потънах в горещите му обятия.
Пс: Допуснах много грешки в живота си, но твърдо съм решена да ги поправя. Не знам как децата ми ще приемат Адриан, но съм убедена, че ненапразно съдбата ни събра отново.
Източник: Лична драма
