200 дни не купувах нищо
Дата на публикуване: 10.04.2020
200 дни

200 дни не купувах нищо

200 дни не купувах нищо и стигнах до няколко важни извода. Преди няколко месеца минах през най-лошия период в живота си. Баща ми почина от рак. В нашето общество не е прието дълго да оплакваме загубата на близкия човек. Трябва да се работи. Освен това трябва да се съберат купища документи и да се уведомят за трагичното събитие десетина институции. Когато приключих с всички тези досадни действия, реших да махна от жилището на баща си ненужните вещи…
Това е доста неблагодарен труд.
Ровейки се във вещите и бумагите му, чувствах, че се задушавам. Почти всеки предмет беше свързан с точно определени спомени.
Предстоеше ми много работа.
Бяха ми необходими седмици, за да се отърва от целия този боклук, складиран с десетилетия в дома на самотния ми баща. Нещо трябваше да продам, нещо да подаря и много неща да изхвърля.

За да купи всички тези неща, баща ми е изхарчил много пари и е загубил време и усилия. А сега аз хвърлях същия ресурс, за да ги унищожа.
Разрушаваме планетата, готови сме нищо да не оставим на бъдещите поколения — и всичко това само за да купуваме вещи, повечето от които ще използваме рядко, а други – изобщо… Някои ще забравим още в деня, в който сме ги купили.
Тази история ме отрезви.
И аз реших да направя този експеримент – да не купувам нищо ново 200 поредни дни.
Като много от хората със стабилен доход, никога не бях дисциплиниран потребител. Като всички купувах вещи, които не мога да си позволя. И често си мислех: „Защо пък не?“. Ето защо ми беше интересно дали ще мога да не влизам в мола толкова дълго време.

Получи ми се. Ако не смятаме храната, лекарствата и основните средства за хигиена – лична и за дома, аз не купувах нищо в магазините. Всичко, което ми трябваше, или вземах назаем, или купувах от сайтове за употребявани вещи.

Научих 7 важни урока

1. В света има прекалено много вещи.

Докато разпродавах нещата на баща си, открих стотици благотворителни магазини и сайтове. Хората си препродават използвани вещи дори във фейсбук.

Шокирана бях какво количество предмети се произвеждат. Планини от дрехи, мебели, посуда, тенджери, електроуреди, обувки. Невъобразимо! Огромна част от тях свършват в боклука. Едва ли се нуждаем от още неща.

2. Зависими се от пазаруване. Това трябва да се лекува.

Затрупани сме с огромни количества ненужни вещи. Обикаляйки магазините, видях стотици артикули с неясно предназначение, които си седяха неразпечатани в кутиите от години. Видях натрупани дори кутии с ароматни свещи – някога купени, никога неотворени и върнати за нова покупка.

Актът на пазаруване най-вероятно е манипулация, а не съзнателен избор.

3. На хората им се внушава, че втората употреба е нещо нехигиенично.

Когато описвах опита си в моя блог, много хора го казваха в коментарите си. Някои ме убеждаваха че старите дрехи и мебели за заразени с чужди микроби и носели чужди вредни енергии. Това е странно.

Хората, които отнасят вещите си за хуманитарни цели, го правят с усмивка. Защо тогава смятаме, че това е само за бедните, но не и за нас?

4. Хипермаркетите са нужни не на вас, а на корпорациите.

За моите 200 експериментални дни разбрах, че нямам нужда от хипермаркети. Всички необходими продукти мога да намеря до дома си, най-много да ида до съседния квартал. Винаги ми е приятно да пазарувам в малко магазинче. Пък и в него се отнасят по-грижливо към стоката и по-любезно към клиента.

В хипермаркета задължително препълвате коричка с ненужни неща, които ги е нямало в списъка с покупки. Ами, това е и целта на хипермаркетите. Уж отивате да икономисате някой лев, защото е по-евтино, но в крайна сметка харчите много повече, отколкото сте планирали.

5. Нищо не е ново и нищо не е скъпо.

Банковата ми сметка също беше в отпуска през тези 200 дни. Нямам кредити и върху мен не беше оказван никакъв финансов натиск. Живеех леко (в духовния смисъл, не съм преставала да работя) и осъзнах бавно и постепенно, че ми е много по-добре без постоянния шопинг и стреса дали няма да остана без пари.

Вещите просто не струват това.

6. Страхотно е да плащаш на човек, а не на корпорация.

Когато пазарувате по обява, забелязвате, че повечето от продавачите са честни и порядъчни хора, те искат да ви продадат вещ, която не им трябва, но ще е полезна за вас. Те са нормални. Понякога ви продават неизползвана вещ на по-ниска цена от продажната. Те са купили нещо излишно и се радват на опцията да си върнат поне част от парите. Сделката с вас ще ги направи много по-щастливи, отколкото касиерката в хипермаркета. И даже по-щастливи от мениджъра по продажбите, искащ да ви пробута телевизор, който вие не можете да си позволите, но все пак сте направили невъзможното да вземете на изплащане.

Приятно е да знаеш, че парите ти влизат в джоба на нормален човек, а не в касата на безлика и алчна компания.

7. Аз наистина нямам нужда от всичкото това „благо“.

Да, има много неща, които не можете да придобиете от втора ръка. Те са свързани с хигиената. Когато ми се налага да го правя, аз почти се карам насила.

Но през по-голямата част от времето си съм спокойна. Ходя на работа, пийвам с приятели, возя се на такси. И заплатата надвишава разходите ми, а не се изравнява с тях, не ги изпреварва. Стрес почти нямам, възвръща се моето безметежно битие и вътрешната ми хармония. Сега разбирам, че ценността на повече вещи е силно преувеличена.

Убедена съм, че минимализмът е оптималният начин на живот. Разбрах го след като загубих баща си. Но не е нужно да ни разтърси трагично житейско събитие или да минаваме през ада, за да осъзнаем тази истина.

Източник: Виж ти

Още новини
Обичам изневеряващ мъж

Обичам изневеряващ мъж

Обичам изневеряващ мъж и това е голям проблем. Това е моята история – историята на една влюбена жена! Чувствам се глупава, защото продължавам да живея, заслепена от любов, и отказвам да приема очевидното – Илия ми изневерява. Това е истината, казана в едно изречение....

повече информация
Богаташ обиди учителка

Богаташ обиди учителка

Богаташ обиди учителка с въпрос, но си получи заслуженото. Група стари приятели се събраха на вечеря. И един от тях, който е станал главен изпълнителен директор реши да обсъди проблема с образованието. Той започна така „Какво може да научи едно дете от някой, който е...

повече информация
Вирусите умират с тези храни

Вирусите умират с тези храни

Вирусите умират, когато употребявате дадени храни. Според СЗО над 23 милиона души се разболяват всяка година само като ядат заразена храна. И според друг доклад, има толкова много различни вируси, колкото са звездите на небето. За да не се разболеят телата ни,...

повече информация
Безпорядък у дома

Безпорядък у дома

Безпорядък у дома е нещо често срещано в днешно време. Оправдания, че времето не стига обаче не са релевантни. Макар че от хаоса се раждат цели Вселени, когато е прекален и дълготраен, той съвсем не е полезно явление. И колкото и странно да ви се струва, разхвърляното...

повече информация
Advertisements
От какво плачат зодиите

От какво плачат зодиите

От какво плачат зодиите? Всяка една зодия има свое слабо място. Всеки един от нас се разстройва от нещо, което би било непонятно за някои от представителите на другите зодии. Има някои определени проблеми, които могат да ни извадят от равновесие. И дори да ни...

повече информация
Дженифър от филма Флашданс

Дженифър от филма Флашданс

Дженифър от филма Флашданс не се забравя лесно. Трудна задача е да се намери някой, който да не е гледал повече от веднъж лентата, превърнала се в един от емблемите на 80-те, а именно „Флашданс“. Още с премиерата си, той стана абсолютен хит, а с течение на времето се...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.