6 символа на зрелия социализъм

6 символа на соца, по които хората милеят. Ако беше доживял до наши дни, социализмът в България щеше да навърши 74 години. Много негови съвременници все по-често се обръщат с носталгия към живота по онова време, когато са били млади, когато са ходели всяка година на море, на излети сред девствената природа с новия москвич, спомнят си за първата целувка на задължителната бригада, за опашките преди Коледа за лелеяните цяла година банани, за аромата на домашната лютеница, която се вари пред блока… Ето ви 6 символа на социалистическия начин на живот.
1. Манифестациите
Социализмът имаше свои утвърдени ритуали като вечерна заря-проверка, отраслови празници, рецитали, но най-представителни бяха манифестациите на трудещите се.

Хората от цялата страна засвидетелстваха своята преданост към партийното и държавното ръководство четири пъти годишно – на 1 и 24 май, на 9 септември и на 7 ноември, когато се демонстрираше и вярност към другаря Ленин и братския СССР.
Преди манифестациите жените другарки черпеха модни съвети и кройки от култовите тогава списания „Некерман“ и „Квеле“, които носеха на шивачките си. Във всеки град имаше изградена трибуна, подобна на тази върху мавзолея. След официалното тържество народът продължаваше да празнува в местните ресторанти и бирарии. Последната манифестация у нас беше на 24 май 1987 г.
2. Чушкопекът
Чушкопекът е едно от най-гениалните български изобретения в епохата на социализма.

Той е създаден през 1974 г. от инженера от Велико Търново Николай Пиперков и майстора Дочо Дочев. Съоръжението е измислено в гаражна работилница, а след това произвеждано серийно в местния промкомбинат във Велико Търново. Спряганият за баща бивш заместник-кмет на София Велизар Стоилов всъщност бил човекът, който изготвил чертежите на оборудването, така че да покрива изискванията на БДС.
3. Всичко става с връзки
Да си купиш цветен телевизор, хладилник или пералня, беше почти невъзможно, ако нямаш връзки. Ако ви трябва хладилник „Зил“, какъвто има в склада на Районната потребителска кооперация в града, обаждаш се на съседа, който работи там и може да го осигури. Той пък има нужда от кожени обувки, а за късмет вашата жена работи в местния обувен завод. Сделката е сключена, така и двете страни са доволни и материално осигурени. По втория начин можеше да се сдобиеш и с карта за почивка, както и с домашен телефон.

4. Бригадите
Бране на пипер, домати, розов цвят, миене на буркани в консервен комбинат – всичко това беше задължително за пионера и комсомолеца в рамките на националното бригадирско движение.
То започва с националната бригада за строителството на Хаинбоаз – Прохода на републиката, през 1946-а. Средношколците и студентите работят без пари или за символични суми близо месец през лятото. Отделно в прибирането на реколтата се включват и по-малките ученици в началото на всяка учебна година. Званието „бригадир“ със значка се дава след положени 25 безплатни трудодена от младежите и девойките и 20 от средношколците.
5. Карта за море
През социализма всяко по-голямо предприятие има база на морето. Обядът в стол с първо, второ и трето в почивна станция край брега се смята за едно от най-високите постижения за времето си, по което сега мнозина с мизерни заплати въздишат. Цените бяха достъпни и почти всеки можеше да летува на морето всяка година. Менюто в стола бе скромно, но питателно – таратор, мусака, зеле с месо, зелен боб, кисело мляко със захар за десерт или макарони на фурна. Тоалетната в много от станциите беше обща. На плажа можеше да се опъне хавлия, гумен дюшек или дори чаршафа, на който спиш в станцията. И никой не ти искаше пари. 14-дневен лагер на море за дете пък през 80-те излизаше средно 20 лева.

6. Москвичът
„Москвич“ беше мечтата на българина от 70-те и 80-те години на миналия век, когато настъпва бумът в разпространението на личните превозни средства в България. Тогава обаче леките коли са дефицит, защото се осигуряват от внос, затова и продажбата им е лимитирана.
Тъй като мераклиите са много, а колите – малко, продажбите стават по реда на внесения в ДСК депозит от 1500 лева – вноска за кола. Получавате номерче и чакате. След 2-3 години ви излиза редът за „Запорожец“, след 3-4 – за „Москвич”, за „Жигули” или „Лада” се чакаше и до 8-10 години. Нова кола не можеше да се продава до 3 години.

Източник retro.bg