Психологът Киби Макмеън обяснява, че много родители просто не са били подготвени за деца – финансово, емоционално или морално. Възможно е да са станали майки и бащи под обществен натиск, поради случайна бременност или защото „така е редно“. И тогава техните неизказани страхове, разочарования и обиди избухват в думи, отправени към детето. Някои от тези фрази изглеждат безобидни, но последствията от тях се усещат с години, а понякога влияят и на зрелия живот на вече порасналите деца. Нека разгледаме 9 такива примера.
„Ти беше грешка“
Тази фраза е директно указание, че детето не е било планирано. Родителите може да са я изрекли в моменти на умора, раздразнение или дори на шега, без да се замислят за последствията. Но за детето това се превръща в потвърждение: „Аз съм нежелан, аз съм излишен“. В зряла възраст такъв човек може да изпитва постоянно чувство за вина за самото си съществуване. Той подсъзнателно ще се опитва да „оправдае“ присъствието си в света – като работи прекалено много, угажда на другите и се страхува да заема място. Понякога това води до саморазрушително поведение: „Щом съм грешка, значи мога да се отнасям зле със себе си“.
„Животът ми щеше да е по-добър без теб“
Тези думи са открито изразяване на съжаление за родителството. Може би майката или бащата са мечтали за кариера, свобода или други деца, но плановете им са се променили. И сега детето чува: „Ти си причината за моите нещастия“. Такива хора в зряла възраст често живеят с нагласата „аз преча“. Те отказват помощ, притесняват се да поискат подкрепа и се страхуват да бъдат в „тежест“ дори на най-близките си. Във връзките си те може да избират партньори, които ги подценяват – защото така им е по-познато.
„Не си прави деца, когато пораснеш“
На пръв поглед това е просто съвет. Но зад него се крие дълбоко съжаление за собствения избор. Родителят сякаш казва: „Аз съжалих, че те имам, не повтаряй моите грешки“. Дете, което е чувало подобни думи, в зряла възраст може да се страхува от сериозни решения. То ще отлага създаването на семейство и ще се съмнява във всяка своя стъпка, защото дълбоко в себе си е убедено, че децата са грешка. Дори и съзнателно да иска да стане родител, ще го преследва страхът „да не стана като майка ми и баща ми“.
„Не съм се подписвал/а за това!“
Тази фраза се чува, когато родителят се сблъска с трудностите на възпитанието. Той се чувства измамен: очаквал е едно, а е получил съвсем друго. За детето това се превръща в сигнал: „Аз съм проблем“. В зряла възраст такъв човек може да избягва отговорност от страх, че няма да се справи. Или, обратното, да поема твърде много задължения, опитвайки се да докаже: „Аз не съм в тежест, аз съм полезен“.
„Ти се роди, защото майка ти (или баща ти) го искаше“
Тук единият родител директно дава да се разбере, че решението за дете не е било взаимно. Може би майката е настоявала за бременността, а бащата се е съгласил против волята си. Или обратното. Дете, което е чувало подобни думи, расте с усещането, че единият от родителите не го обича. В зряла възраст това може да се прояви в трудности с доверието, страх от близост или, напротив, в натрапчиво желание да „заслужи“ любов.
„А какво ще кажеш за това колко е трудно на мен?!“
Когато детето моли за помощ или подкрепа, а родителят прехвърля разговора върху себе си, това се нарича емоционална инверсия. Вместо да утеши, възрастният казва: „А на мен ми е още по-тежко!“. Деца, израснали с такива фрази, се научават да крият емоциите си. Те се страхуват да обременяват другите, затова понасят болката сами. В зряла възраст това води до емоционално прегаряне, трудности при искането на помощ и чувство за самота дори във връзка.
„Не мога да се справя с това“
Тази фраза е признание за родителска безпомощност. Вместо да успокои детето, възрастният сам изпада в паника. За детето това се превръща в сигнал: „Светът е ненадежден, дори родителите ми не могат да ме защитят“. В зряла възраст такъв човек може или да се стреми да контролира всяка дреболия от страх пред хаоса, или, обратно, да избягва всякаква отговорност.
„Защо си такъв?!“
Тази фраза често се изрича, когато детето се държи „неудобно“ – плаче, ядосва се или не се подчинява. Вместо да се опита да разбере причината за поведението, родителят просто изразява своето раздразнение. Резултатът е чувство на срам заради собствените емоции. Като възрастен, такъв човек може да потиска гнева, страха или тъгата си, смятайки ги за „лоши“. Или, в другата крайност, да избухва за дреболии, тъй като никога не се е научил да управлява чувствата си.
„Децата са бреме“
Зад тази фраза се крие разочарование от родителството. Възможно е майката или бащата да са очаквали повече подкрепа, но да не са я получили. Детето чува: „Аз карам родителите си да страдат“. В зряла възраст това може да се трансформира в страх от близост („Не искам да обременявам никого“) или, напротив, в съзависими отношения („Трябва да спасявам другите, за да не се чувствам самотен“).
Какво да правите, ако сте чували тези фрази в детството си?
Признайте, че това се е случило. Не омаловажавайте чувствата си с думи като „Е, какво толкова, всички са израснали така“. Разберете, че вината не е ваша. Родителите може да не са се справяли, но това е тяхна отговорност, а не ваша. Работете с последствията. Терапия, книги по психология, подкрепа от близки – всичко това може да помогне за пренаписването на негативните нагласи. Най-важното е да помните: имате право на любов, грижа и подкрепа. Дори ако в детството са ви казвали обратното.
