Добрила Ивановска Чабрич завладя сърцата на публиката, доказвайки, че жизнената енергия не познава възрастта, когато триумфира в музикалния формат „Никога не е късно“ в Сърбия.
Дори впечатляващият тембър на гласа й бе засенчен от нейната силна харизма, жив дух и кипяща енергия. На 97 години Добрила продължава да омагьосва с искреност и детска наивност, които, може би, са резултат от мъдростта, придобита през годините.
Тя вярва, че с възрастта разбираме колко е важно да изразяваме мислите си открито, без страх от обществените норми.
Житейската си история разказва в автобиографията „По пътя към 100“, а съветите, които днес споделя, дължи на своята свекърва – рускиня, доживяла до 100 години. Нейното мото е: „Животът не е справедлив, но е хубав“.
Случайно попада при Жика Якшич, въпреки че специалността й са канцоните и джаз музиката. Проявява талант от ранна възраст, но майка й настоява да стане чиновничка. Силата на гласа й обаче не остава незабелязана от учителката по соло пеене, г-жа Конъли, която предрича, че ще стане световно известно колоратурно сопрано.
„Майка ми не ми даваше да пея. На 17 години отидох на прослушване и тогава започна всичко. В Белград играх в театъра седем години, а после станах артист на свободна практика и пях по целия свят.“
В Париж веднъж изпълнява пред Мария Калас и Онасис. Днес Добрила живее между Скопие, Белград и Дорян, радвайки се на ролите на баба и прабаба.
Каква е нейната рецепта за дълголетие?
„Отказах се от месо и хляб, наблегнах на плодове, зеленчуци, яхнии, яйца, мляко, чай. Дорджан много ми помага – водата там е лековита, пълна с йод. Беласица е наблизо, въздухът е фантастичен, морето също. Там съм от 50-годишна и това означава много за мен. Ще доживея 130 години, нека си умира, който иска!“
Все още шофира, а книжката й изтича през май, но се надява да я поднови.
„Имам малък Матис, който ми напомня за моя Фича. С него бих стигнала и до Марс, ако трябва! Обграждайте се с млади хора и млада енергия – това е ключът към живота!“
