Как да възпитаваме правилно децата си

Как да възпитаваме правилно децата си

Как да възпитаваме своите любими деца е въпрос, който вълнува всички ни. Наблюдателността, любознателността и способността на децата да възпроизвеждат видяното са удивителни. При това положение, личният пример на родителите е от съществено значение децата им да получат наистина „добро възпитание“. Обаче, за да изпълнят родителите своя дълг като успешни възпитатели, абсолютно необходимо е самите те да са били възпитавани в дух да спазват основните човешки, непреходни ценностни качества. И тук се появява дилемата – ако поради несходство в характерите, търсена или случайна изневяра или други обстоятелства като прекомерна служебна заетост (насочена към кариерно издигане и „правене“ на пари), разправиите, кавгите и агресията в семейството или/и слабата незаинтересованост по отношение възпитанието на децата са били налице, то не може да се очаква „добро поведение“ от страна на подрастващите, които, поне през първите седем години от съществуването си, подражават перфектно на родителите си… В резултат на това, те не само остават „глухи“ към често пъти закъснелите нравоучителни съвети на отчуждилите се родители, но и развиват агресивно поведение, проявяващо се не само към връстниците им (съученици, приятели и дори непознати), но и към по-малки по възраст от тях дечица… 

А агресията е не само вербална, но и физическа, с всички произтичащи от това последствия… Освен това, агресивното поведение се пренася към навлезлите в пубертета тийнейджъри, поставяйки ги в рисковани ситуации с непредсказуем край, като агресивното им поведение се запазва – в общи линии – и след достигането на „зрялата“ възраст. Ето защо е важно децата от най-ранните си години да растат в наистина „здрава атмосфера“, което означава да бъдат не само обгрижвани по отношение на храна, дрехи, играчки, но и да бъдат систематично приучвани към основните личностни добродетели: добронамереност и състрадателност към животните и хората, както и съпричастност и толерантност към околните. Несъмнено, отговорността на родителите е огромна да възпитават правилно децата си, защото това, наред с генетичната обусловеност, ще определя бъдещите им изяви в обществото и всобствения им живот. Не е лошо да се знае, че чрез личния си пример родителите могат да внедряват постепенно у децата си практически всички добродетели. 

Преди всичко, те следва да изпитват непреходни чувства на преклонение, уважение и обич към могъществото и многообразието на природата. Така че родители, започвайте с нейното незамърсяване – никога не хвърляйте безразборно и най-малкото боклуче на земята, независимо дали сте в града, на село, на морския бряг или в планината. Ако в близост до вас не намирате кошче или контейнер, то потърсете такива по-далече и хвърлете там боклучето. 

А при положение, че сте някъде на открито на почивка или на екскурзия, то прибирате старателно остатъците от вашето пребиваване в пластмасов плик (или книжна торба), който изхвърляте в предназначения за боклуци контейнер. Спазвайте това ежедневно и бъдете сигурни, че децата ще започнат много скоро да ви подражават… Не забравяйте да изтъквате, че природата действително е прекрасна, но може да крие и много опасности, така че с нея „шега не бива“! 

По-нататък, прегръщате сърдечно своите родители, приятелите си, и бъдете особено внимателни към тези, които – по една или друга причина – се чувстват (и изглеждат) нещастни, показвайте съпричастност към проблемите на хората около вас, давайте с разбиране предимство на нетърпеливите шофьори по пътищата, усмихвайте се ведро и поздравявайте хората, които срещате случайно в планината, благодарете винаги на продавачите в магазините, където пазарувате, казвайте им „довиждане“ и „лек ден“ или „лека вечер“, когато си тръгвате…

Изобщо, благодарете при всеки повод, предоставен ви от ваши близки, приятели или непознати. Същевременно се дръжте възпитано и учтиво към вашите съседи, дори при очевидна отчужденост или враждебност от тяхна страна. Това ваше подчертано антиагресивно поведение се набива неминуемо в съзнанието на децата и те ще започнат да ви подражават в началото несъзнателно, което, на по-късен етап от личностното им развитие, ще се превърне в норма на поведение. Отделяйте и специално внимание на уважението към възрастните и старите, немощни хора. И обезателно, не глезете децата си, защото така може да провалите възпитателската си мисия!

Много важно е освен това да култивирате у децата си да бъдат винаги позитивно настроени към околния свят в цялото му многообразие, а не само към игрите и забавленията. Защото самите вие често пъти сте подложени на сериозни изпитания, при което изпитвате разочарования, търпите незаслужени обиди, паникьосвате се, ако се окажете в сериозни финансови затруднения, страдате при загуба на близък роднина или приятел… И за да преодолявате изпитанията е необходимо да притежавате воля и достатъчно позитивна енергия… Ето защо, приучвайте децата си да не приемат „надълбоко“, когато губят в дадена игра или спорт, тъй като следващият път победата ще бъде, вероятно, тяхна!

А трудностите при овладяването на дадени умения и, по-късно, на училищния материал следва да се възприемат от тях като предизвикателства, с които рано или късно ще се справят! Възпитавайте децата си в духа на непобедим оптимизъм!
А ето и няколко важни превантивни и практични съвети. Играйте охотно с децата си, измисляйки им все нови и нови съвместни игри – така развивате тяхното въображение; не отговаряйте машинално на задаваните ви многобройни въпроси, а се стремете да давате винаги смислени отговори – така спомагате да се развива отрано детското логическо мислене; не пресичайте никога на червено, дори да няма коли на светофара; карайте колата си внимателно, със съобразена скорост, не проявявайте нервност, не ругайте в случаите, когато водачите около вас се държат нетолерантно; говорете в семейството на културен български език – не използвайте на всяка втора дума глагола „викам“ , не поставяйте неправомерно буквата „е“ към глаголната форма за 1 лице, мн. число.

Също така, стремете се да минимизирате времето, което децата ви прекарват със смартфона или на компютъра, за да си играят електронни игри (често пъти свързани с много агресия и насилие), както и пред телевизионния екран – това не само е вредно за очите и неукрепналата им психика, но и силно ограничава изживяванията, които биха могли да получат, четейки книги. И далеч не на последно място, развивайте у децата си положително отношение към спорта – като цяло – както и определете, кои спортове ще бъдат за тях приоритетни, в зависимост от индивидуалните им особености (пол, достигната възраст, физически дадености и мисловни способности). И наблегнете на това, децата ви от рано да се научат да карат колело и ски, както и два плуват.

Накрая, ще ви предложим една семейна игра, която може да превърнете с времето в ритуална и да ни помогне да се научим как да възпитаваме децата правилно. Тя е забавна и със сигурност ще повлияе благотворно върху възпитанието на децата. Същността й е в следното. Вземате един буркан, който оцветявате и украсявате, съобразявайки се с предпочитанията на децата. Обявявате го за „буркана на доброто“ и всеки член от семейството (може да участват и поотраслите деца – ученици) поставя в буркана листче, върху което е написал какви едно или две приоритетни „добри дела“ би желал да извърши. След разбъркване на събраните в буркана листчета, всеки, който е в играта, си изтегля произволно листче и се заема да изпълни написаното в него.

Например, да направи подарък на сираче или на дете в неравностойно положение, да дари „джобни пари“ на изпаднал в бедност непознат, да каже доброжелателни думи на човек, от който не очаква никаква позитивна реакция, да сортира събраните отпадъци в предназначени за целта контейнери, да полее цветята на възрастната съседка и т.н. и т.н. Извършването на „добри дела“ от такъв характер ще стимулира у децата ви да действат аналогично в по-близко или/и по-далечно бъдеще, а и самите вие ще почувствате моментен прилив на положителна енергия… Несъмнено, с редовното практикуване на тази игра, вие ще подхранвате семейството си с така полезния за всички позитивизъм. Как да възпитаваме децата си е важна тема, която трябва да предадем на поколенията.