Самотна българска майка, емигрирала в Германия. Илияна Кирилова е псевдонима на бургазлийка, която не обича публичността. И това е разбираемо, защото началото на нейната емигрантска история е мъчително, а настоящето самотно. Ще започна разказа с адмирации, защото ми позволи да го направя.
– Завършваш Институт по международен туризъм в Бургас с английски и руски език.
Работиш тринадесет години като администратор, управител в хотел и екскурзовод в Слънчев бряг, но любовта те отвежда в Германия. Няколко месеца след като се ражда втората ти дъщеря вие се разделяте. През какво трябваше да преминеш за да оцелееш сама?
– Преминах през Ада в буквалния смисъл. След раздялата се прибрах в България, опитах и намерих работа и самостоятелна квартира. Няма да забравя как една хазяйка ми каза, че с бебе не мога да наема апартамент, защото бебетата са много шумни, но ако имам куче може…Истината е, че нещата не се получиха и след седем месеца се върнах в Германия.
Приюти ме българка, в чийто дом живях с бебето един месец. През този месец обикалях сама институции, за да се легализирам. По това време за българите се изискваха визи и времетраенето им беше три месеца. Не говорих добре немски, а там не бяха длъжни да говорят английски и руски език. Беше Коледа и се чувствах като малката кибритопродавачка – сама и отчаяна.
Казваш, че в Германия както и в България самотните майки нямат големи перспективи. Как се справи и с това?
– През майчинството търсих ясла за малката, за да мога да посещавам курсове по немски език. Тук този въпрос не е уреден. В градчето, в което живеех тогава имаше една ясла.
Докато свърши майчинството и успея да запиша дъщеря си в детско заведение използувах услугите на tages muter –майка за деня. Това са професионалистки от служба за закрила на децата, които освен педагогическо образование, минават психологически тестове и имат всички необходими сертификати, за да ти помагат в отглеждането.
В началото си намирала работа много трудно. Работила си като камериерка, барман, сервитьор, администратор към социалните (така наречената -aushilfe job, до двадесет часа на седмица, сменяла си работа, дом, град и си губила много време в преодоляване на разстояния. Преборила си много трудности. Как намираше сили да продължиш?
– Пиша и свиря на клавирни инструменти и хармоника-това ме зарежда.
Сега живееш в Хамм, провинция Рейн и работиш като преводач на свободна практика към две бюра за превод, Полицията и към Общината в отдел за интеграция на българи. Тази работа кара ли те да се усещаш реализирана?
– Не, защото все още не работя по специалността си.
Вярно ли е, че германците трудно създават приятелства, особено с чужденци. Защо е така? Ти как си го обясняваш?
– Защото имат различен манталитет от нашия, те са любезни, но не са сърдечни и топли като нас. Аз имам две приятелки германки. Всичко се свежда до поздрав-доказателство, че се познавате от години. В службата също липсват приятелски взаимоотношения. Приятелството е табу. Колегите те възприемат като конкурент.
С какво се различава животът в Германия с този в България?
– Плюсовете за Германия са минуси за България и обратно. Тук най-важни са сигурността, здравеопазването и социалната политика.Това, което липсва в пъти на България. Но животът е скучен, няма много заведения, в цял град има два, три нещо като английски пъбове, няма и уикенд забавления.
Сподели, че в Германия хората, нравите и дори начинът им на забавление е различен. Поясни моля!
– Те меко казано бързат да се забавляват, тоест да пият, толерантни са към различните -това одобрявам, но толерантността към отворените връзки за мен е в повече.
Искаш да се върнеш в България, но не знаеш нито кога, нито как. Ще се върнеш ли?
– Да, искам да си купя къща в село до морето и да посадя зеленчуци. Или да си купя малък апартамент в Бургас до морето.
За какво друго мечтаеш?
– Мечтая да завърша книгата си и да приключа с превода й на английски, който се опитвам да направя сама.
Поговорихме си още за Бургас, за пътуване, дестинации, музеи, за сюреализъм, постмодернизъм – едни такива ежедневни теми. Почувствувах се малко тъжна за съдбата на тази ерудирана и силна четиридесет и пет годишна жена, горда, че я познавам и щастлива от факта че всеки бургазлия иска да се върне при морето.
В рубриката “Бургазлии зад граница” с интересни личности ни запознава Нели Арнаудова. Тя е на 53 години от Бургас. Щастливо омъжена е и живее със семейството си в Бристол, Англия. Пише стихове, разкази и други забавни и не толкова неща в няколко сайта.
Източник: Грамофона
