Приятелят ми се оказа истински лъжец и предател, а аз един наивник. Всеки човек има моменти, в които се чувства самотен. Това са и мигове, когато вършим необмислени постъпки, които променят целия ни живот.
Бях семеен от 12 години. Съпругата ми Диана беше красива и интелигентна, възпитана и спазваща християнските традиции. У дома тя беше стожерът. Въпреки благия си нрав съпругата ми умееше да всява респект. Дори малко се страхувах от нея. Откакто се оженихме, я слушах за всичко.
Тя взимаше важните семейни решения – къде ще почиваме през лятото, кога трябва да приготвяме зимнината, кои цветя ще засадим напролет. Нарежданията й не ми тежаха, само едно не ми харесваше – прекалената й религиозност. От две години Диана стриктно спазваше пости, през които задължително избягваше с*кс. В такива периоди не ми позволяваше дори да я целувам.
Уважавах това, че спазва традициите, но когато започна периодично да пътува до другия край на България, за да се грижи за старата си леля, търпението ми бе подложено на сериозно изпитание. Бунтувах се срещу тази нейна привързаност, но жена ми с усмивка възразяваше, че така й повелявал дългът. Ами аз? Към мен и брака ни нямаше ли дълг, мислех си с горчивина.
Преди известно време Диана отново започна да си стяга багажа.
Предупреди ме, че този път имало вероятност да остане за по-дълго, защото леля й се чувствала много зле. След като замина, на сутринта се събудих леко депресиран. Не знаех какво да правя. Ежедневието ми беше банално и скучно: натоварен ден в офиса, а после бързах да се прибера у дома, за да полея цветята в хола.
Надвечер сядах на терасата, отпивах от бирата си и наблюдавах залеза. Точно в такива сиви моменти си мислех, че не трябваше да се женя. Ако не бях сглупил, сега щях да съм ерген и да се радвам на свободата си. Вместо това бях обречен на самота. Да стоя на сухо, защото Диана спазваше пости или гледаше леля си.
Тази вечер по нищо не се различаваше от останалите. Предстояха ми дълги самотни часове, в които да размишлявам върху брачните си проблеми.
Изпържих си три яйца с малко салам и точно да си налея чаша бира, когато някой звънна на вратата. Беше приятелят ми Филип. Не помнех откога не сме се събирали само двамата на питие, както през ергенските години. И сега си гостувахме, но заради Диана се налагаше да се съобразяваме какви вицве си разказваме.
Два часа по-късно, под въздействието на алкохола, езикът ми се развърза и споделих с Филип, че се чувствам самотен и имам нужда от с*кс. Той ме изслуша, поклати глава в знак на мъжка солидарност, а после каза: “Тони, щом жена ти те отбягва, защо не потърсиш ласки на друго място?” Погледнах го недоумяващо. Забелязвайки реакцията ми, Филип продължи: “Аз, например, имам ли нужда от с*кс, ходя при една професионалистка. Красива, дискретна, майсторка в леглото, но най-важното – умее да те накара да се почувстваш истински мъж. Удобно и безопасно – точно това ти трябва.”
Приятелят ми извади лист и химикал и ми написа телефонния й номер. Взех го, огледах се като подплашен заек и бързо го мушнах в джоба си.
Два дни не смеех да погледна листчето. Наистина, имах нужда от с*кс, но не исках да изневерявам на Диана. На третия ден й позвъних и я попитах кога ще си идва. Жена ми въздъхна и измърмори, че й се налага да остане още малко, тъй като леля й била много зле. Гласът й ми се стори студен и безразличен.
Веднага щом затворих телефона, извадих листа и колебливо набрах номера. От другата страна приятен глас ме поздрави и каза, че ме очаква по всяко време, и ми продиктува адреса.
Още същата вечер, с букет цветя, сякаш отивам на романтична среща, позвъних на вратата й. Момичето беше русокосо, с огромни сини очи, ярко червило и мини пола. Тя ми се усмихна ослепително, а видът й ме накара да се отпусна.
След час си тръгнах удовлетворен. Още два пъти я посещавах и всеки път се чувствах прероден. Вероятно бих се възползвал по-често от услугите й, ако Диана не се прибра.
Животът ми тръгна постарому. Една вечер, месец след като спах с красивата проститутка, получих странно съобщение на телефона си. Непознат ме заплашваше, че знае всичко за изневярата ми и ако не му дам пари, жена ми ще разбере. Накрая следваха указания как да предам парите. Изтръпнах. Веднага набрах номера, от който идваше съобщението, но никой не ми отговори.
На другата сутрин получих повторен есемес с определени час и място на срещата. Мисълта, че Диана, която беше праведна като монахиня, ще узнае, че съм бил с проститутка, ми се стори по-страшна от смъртта. Ужасен, затворих очи и се видях изхвърлен на улицата след развода.
Не трябваше да допускам подобен развой на събитията, затова намерих пари и в уречения час се озовах на адреса, където ме очакваше познатата проститутка.
Заплаших я, че ако продължава да ме изнудва, ще се оплача в полицията, но тя се изсмя и каза, че тогава съпругата ми ще научи за авантюрата ми. Беше права. Дадох й парите и през зъби изсъсках да се разкара от очите ми.
Няколко седмици живях като в сън. Страхувах се от всяко телефонно обаждане и от всеки звънец на вратата.
Поредното обаждане за откуп не закъсня. Притеснен, че ужасът няма да има край, се обадих на Филип и му разказах какво се случва. Приятелят ми помълча, после въздъхна тежко и ме посъветва да изпълня исканията на изнудвачката, защото имало вероятност наистина да разкрие случилото се на Диана. Той щял да помисли как да се отървем от натрапницата. Доверих му се и отново предадох голяма сума на проститутката.
След три месеца съпругата ми за пореден път си събра багажа за път.
Обадил й се някакъв роднина, че леля й бере душа. Този път не възразих, дори бях облекчен. Надявах се, че докато отсъства, ще успея да оправя проблема. Седмица по-късно телефонът иззвъня. Очаквах това обаждане. Бях решил да проследя малката мръсница и в тъмното да й покажа кой е по-силният. Нямах намерение да бъда вечна жертва на коварния й план. Този път много трудно събрах парите.
В уречения час хвърлих плика в лицето й и изсъсках, че рано или късно ще си плати. Тя взе парите, качи се в колата си и потегли. Реших да я проследя. Беше тъмно и се стараех да поддържам дистанция. Колата й спря пред къщата на Филип.
Не повярвах на очите си, когато го видях на прага. Скочих, за да му разбия физиономията, в този момент зад него се показа Диана. Тримата заговорници се смееха, после Филип даде част от парите на младата проститутка, целуна жена ми и, прегърнати, двамата влязоха в къщата.
Дълго стоях като вкаменен. Значи това било – Диана, която считах за светица, и Филип, човекът, когото обичах като брат, ми спретнаха този номер. Извадих от багажника железен лост и натроших прозорците на колата му. Като чуха, и двамата изскочиха. Едва удържах неистовото си желание да ги пребия до смърт, но размислих. Не си струваше да лежа в затвора заради двама предатели. Хвърлих в краката на Диана брачната си халка и си тръгнах.
Един мъж
Източник: Лична драма
