Адриана преобърна живота ми. Когато за първи път я видях, тя стоеше с ръце на кръста и крещеше на гръцки, да се разкарам веднага от плажа. Отнякъде изскочи баща й и успя да ме спре, преди да си взема багажа и да си тръгна. Днес съжалявам, че не го направих.
В началото на лятото с мой познат се отправихме на гурбет в Гърция. Имахме уговорка с местен животновъд, но когато пристигнахме, се оказа, че той вече е наел работници. Приятелят ми се върна обратно, аз обаче реших да си потърся нова работа.
В интерес на истината, нямах голям избор. Парите ми бяха на свършване, а в родината никой не ме чакаше. Няколко години се прехранвах, работейки в Гърция, затова знаех езика. За късмет на километри от фермата имаше малък плаж, където търсеха спасител.
Обадих се по телефона и веднага ме поканиха на интервю. Мястото беше спокойно, разположено до красив залив, заобиколено от пясъчни дюни. Докато вървях по широкия, покрит с пясък път, от ресторанта се показа непознат мъж, който се оказа собственикът на това райско кътче. Двамата се здрависахме и след като разбра, че съм дошъл за интервю, той ме покани да обсъдим подробностите. Обясних, че обичам слънцето и чистия въздух, не съм придирчив, с една дума – изпълнителен и отговорен съм. Алексис, така се казваше собственикът, ме изгледа, усмихна се и каза, че съм назначен. После ми показа моята стая и ме посъветва да си почина добре, защото след няколко дни сезонът започва.
На другата сутрин отидох да закуся в ресторанта. Беше едва 8 ч. и в заведението нямаше клиенти. Докато чаках, вратата се отвори и се появи жена със стройна фигура и голям бюст. Русата й коса, разделена на път, се спускаше на вълни до кръста, а красивото й лице излъчваше ярост.
Тя ме погледна и си помислих, че никога не съм виждал по-разгневена жена. В следващия момент тя започна да крещи веднага да се разкарам. По-късно разбрах, че това е Адриана – дъщерята на собственика. Дочул виковете й, Алексис излезе от кухнята, каза й нещо и тя се усмири. Шефът ми се опита да извини неочакваната реакция на дъщеря си. Съгласих се да остана, но инстинктивно усещах, че допускам огромна грешка.
Изминаха две седмици, през които с Адриана се гледахме като котка и мишка. Понякога я хващах да ме наблюдава тайно и от погледа й ме побиваха тръпки. Въпреки странното си поведение Адриана беше красиво момиче, което можеше да накара всеки мъж да усети тръпка в себе си. Често я забелязвах да стои на дюните със скицник в ръка и да рисува. Изглеждаше вглъбена в себе си. Друг път я мярках на някоя скала и ми се струваше, че говори тайно с морето. В такива моменти имаше вид на невинно дете. Странно момиче, мислех си и отминавах.
Вечер, след работа, обичах да се разхождам по плажа. Наблюдавах залязващото слънце и слушах шума на вълните. За мен това бе перфектната почивка.
Една нощ чух стъпки зад гърба си. Внезапно по пътеката се зададе фигура. Спря до мен и в мрака блесна огънче на запалка. Интуитивно усетих, че е Адриана. В следващия миг тя протегна ръце и с пресипнал глас каза: “Ела с мен.” Последвах я. След няколко крачки тя се спря до една дюна и смъкна туниката си. На лунната светлина тялото й изглеждаше изваяно.
Красивият й бюст неустоимо ме привличаше. Желанието се оказа по-силно от предпазливостта. Тази нощ бе неповторима, сякаш двамата потънахме във вечността. Оттогава, всяка вечер Адриана ме чакаше или на дюните, или най-често я намирах да лежи гола в стаята ми. Беше всеотдайна и опитна любовница. Умееше да ме накара само с един жест да полетя в небесата.
Понякога, докато си почивах след бурния с*кс, тя взимаше скицника и ме рисуваше. Казваше, че аз съм нейната муза. Странно, но веднъж ме изписваше красив, друг път – с отвратителни черти. От тези скици лъхаше ужас, все едно беше обладана от демони, които я караха да ме вижда в обезобразен вид. До сутринта чувах как моливът й дращи, а когато се събуждах, откривах, че безшумно си е тръгнала. Стараех се да крия връзката ни, но веднъж, вместо Адриана, в стаята ме чакаше Алексис. По вида му разбрах, че знае за отношенията ни.
Очаквах, че ще се развика, или дори ще ме изгони, но вместо това той ме покани да седна, пое си въздух и бавно каза: “Виж какво, приятел, знам, че спиш с дъщеря ми. Не те виня, тя е хубавица, но трябва да си наясно, че е болна. Има проблеми с психиката. Понякога е зла, крещи, вика и напада, а друг път – нежна и любяща. Сякаш в нея живеят две личности. Не си първият, който се влюбва в нея, но когато открият истината, всички я напускат. Страхуват се. Съветвам те да сложиш край, преди нещата да са станали по-сериозни!” Погледнах го и видях, че от очите му се стичат сълзи. Мъжки сълзи, породени от безсилие.
Тази нощ не отидох на дюните, нито пък оставих вратата на стаята си отключена. Да, Адриана ми харесваше, побъркваше ме от страст, но не бях готов за връзка с нея. Не исках да си навличам още проблеми. Дните, през които я избягвах, намирах пред стаята си рисунки с моя образ: мрачни, с разкривени черти. В края на краищата, не можех да отлагам дълго момента на раздялата. Обясних й, че съм несериозен тип, а тя е перфектна, затова не я заслужавам. Но Адриана не се върза. Тогава видях онова лице, за което баща й говореше. Развика се, говореше несвързано и неразбрано.
После се обърна и хукна да бяга. Инстинктивно усетих, че нещо лошо ще се случи. Знаех, че тича към скалите. Беше мрачна нощ. В далечината се чуваха гръмотевици. Една светкавица озари бурното море и тогава видях тялото й, което се носеше по гребена на вълните. Разбеснелите се вълни я подмятаха като счупена кукла. Внезапно заваля силен дъжд. Въпреки пороя се хвърлих като луд и отчаяно крещях името й.
В този момент на живот и смърт осъзнах, че ако я загубя, ще загубя себе си. Слава Богу, успях да я открия, преди да е станало твърде късно, и да я извлека на брега. А там ни очакваше притесненият й баща с лекарски екип. Докато я реанимираха, през ума ми, като на филмова лента, минаха стотици спомени. Двамата отново лежим на дюните, а блясъкът на луната разкрива прелестното й тяло. Не спирах да се питам готов ли съм да бъда с нея. Мога ли да преборя собствените си страхове и да призная, че съм влюбен в жена, в която живеят две души.
Дни по-късно, без да се сбогувам с Адриана, си тръгнах. Нямах сили да я погледна в очите и да й кажа, че я напускам. Такъв съм – скитник, чергар по душа. Любовта ми с красивата гъркиня беше прекрасна и чувствена, но не толкова силна, че да ме задържи завинаги при нея.
Един мъж
Източник: Лична драма