Материалното не ме интересува
Материалното за мен не е водещ фактор, даже напротив. Моите родители са прекрасни и никога не са имали страст към материалното. За тях няма нищо по-отвратително от това, да пълнят апартамента с ненужни уреди и мебели, или да купуват скъпа храна, за да задоволяват лакомията си. Страстта на мама и татко е друга: те обичат да пътуват, да обикалят планини и гори, а лятото да почиват в палаткови лагери. Благодарна съм им за моето богато, невероятно детство! За разлика от връстниците си, аз нямах компютър и телефон, но никога не съм изпитвала нужда да притежавам подобни дрънкулки. Майка ми е медицинска сестра, татко е шофьор – съвсем обикновени хора. Имуществото им се състои от къща с малък двор, скромни мебели и една стара кола. Нашето семейно богатство не е в банките, а в топлината, любовта и уважението един към друг.
В университета се запознах с бъдещия си съпруг, който също като мен обича туризма. Колкото земен човек е той, толкова по-високомерни са родителите му. Свекървата е счетоводител, а свекър ми – началник на транспортния парк. Къщата им е пълна със скъпи боклуци, купени със заеми, които още изплащат. За свекървата обаче всяка вещ е много ценна и я кара да се изпълва с гордост. Майката на съпруга ми обожава да пазарува и да се хвали с придобивките си пред приятели и близки. След сватбата си наехме квартира, намерихме си работа, с една дума – живеехме като повечето хора.
За Нова година решихме да се съберем и трите семейства в дома на мама. Типично в неин стил свекървата донесе коняк и хайвер, докато майка ми беше приготвила съвсем обикновена трапеза.
Реакцията на свекъра и свекървата беше отвратителна: те се смееха и подиграваха на скромните ястия. Със съпруга ми се почувствахме много неловко.
В разгара на празника татко вдигна тост: ” Нека да пием не за богатството, което крием в банките, а за онова, което носим в душите си! За това, че живеем, дишаме, организираме малки празници и големи приключения в живота!” Внезапно лицето на свекървата почервеня и очите й потъмняха. Хлопна чашата си на маста, скочи и каза:
“За какво богатство говорите? Погледнете дома си – това е пещера! Мебелите ви са стари, а масата – просташка. Прекалено мързеливи ли сте, за да вземете заем и да обновите кухнята, да си купите уреди? Не е ли срамно да живеете така? За какво си харчите парите? Мизерници! Как можа синът ми да вземе снаха от такова семейство?”
Последва мъртвешко мълчание. Минута по-късно съпругът ми не издържа повече: ” Мамо, вземи татко и си тръгвайте. Сбогом!” Когато те напуснаха дома ни, мъжът ми погледна обърканите ми родители и каза: “Винаги съм се срамувал от възгледите на семейството си. Както казва един класик – не е срамно да си беден, срамно е да си евтин. Завиждам на дъщеря ви за прекрасното детство, което сте й подарили.” Господи, колко горда се почувствах със съпруга си. Прекрасно е, че не прилича на родителите си. Дано никога не се промени.
Източник: Лична драма
