Михаил Кочев пише детски и училищни песни
Михаил Кочев е духовно голям и не е само автор на музика. Той е просветител, учител, будител. С неговите песнички са светели очичките на милиони българи. А автор на текстовете точно на тези две детски песнички е Цанко Церковски.
Роден е в родолюбиво, бунтовно семейство, в стар чирпански род. Спорна е датата на неговото раждане – споменава се 14, 15, 18, 25 и 27 февруари, но от документа, който изпратиха в редакцията на ЗАРАТА наследниците на Михаил Кочев, няма съмнение, че денят е 15 февруари 1878 година (стар стил), а мястото – град Чирпан.
Баща му е Георги Кочев, даскал и съратник на Левски, един от основателите на Революционния комитет в Чирпан, осъден и заточен в Диарбекир. А когато се завръща, изпълнява няколко държавни длъжности честно и отговорно. Показателен е фактът, че той се отказва в полза на държавното съкровище от поборническата си пенсия, говори достатъчно красноречиво.
Чичо му Янко Кочев, също е бил учител, председател на Чирпанския революционен комитет, основан от Левски, също изпратен в Диарбекир, но осъден на доживотен затвор. Завръща се след Освобождението през 1878 година.
Пътят на Михаил е предначертан от баща му, но дали? След основното образование в Чирпан, отива да учи в Пловдивската класическа гимназия, а след това в Одеса да следва медицина. Но не това е неговото поприще и не там е неговото сърце. То го тегли винаги към музиката. В руския черноморски град се записва в Музикалната академия, която завършва успешно. След дипломирането се завръща в България и започва да учителства в Асеновград, в родния Чирпан, в Стара Загора. Навсякъде създава граждански и църковни хорове, пише музика, дирижира.
Композира детски и училищни песни, събира от селата стари коледарски песни и ги издава в сборник. Създава музиката на осем маршови песни, посветени на българските войници, написва детската оперета „Сираче“.
Има голям принос за развитието на хоровото пеене в Стара Загора. Ръководи хора при дружество “Театър” и хора при църквата “Св. Димитър”.
Михаил Кочев е награден с ордените „Св. Св. Кирил и Методий“ и „Св. Александър“ IV степен още приживе, оценен по достойнство от съвременниците си. През 1990 г., посмъртно, е обявен за „Почетен гражданин на Чирпан“. Улица в Чирпан носи името му. Негов портрет, рисуван от друг талантлив чирпанлия Костадин Събев, е в галерията на заслужилите личности в сградата на Община Чирпан. Умира в Стара Загора през 1940 година.
Източник: Зарата
