Загубих самочувствието си заради него
Загубих самочувствието си и осъзнах, че животът, който ми предлага моя приятел не е за мен. Все пак и аз имам достойнство. Така започва моят разказ.
Запознах се с Янаки на едно нощно парти. Той беше висок и красив мъж, на тридесет години – също като мен. Никога досега не бях усещала подобно привличане. Цяла вечер двамата танцувахме, плътно притиснати един към друг. Когато партито свърши, Янаки ме последва у дома и след последвалата страстна нощ, реших, че между нас има специална химия. На другия ден, докато закусвахме, той ми призна, че съм жената, която е търсил цял живот. Всяка секунда с Янаки беше незабравима. Красивият ми любовник ми подаряваше скъпи парфюми и по куриер ми изпращаше кошници с цветя. Ако в един момент си почивахме в леглото, в следващия седяхме в таксито, бързайки да хванем полет за Париж. Приятелките ми ревнуваха от импулсивния и съблазнителен мъж, който нахлу като ураган в живота ми, а завистта им ме караше да се чувствам специална жена.
Щастието ми продължи, докато Янаки не свали маската си на почтен джентълмен. Един ден, когато пазарувахме в магазина, ужасена видях как скри скъпа бутилка вино в якето си и мина през касата с лицемерна усмивка. Щом се озовахме на улицата, с разтуптяно сърце го попитах защо открадна виното, а той се засмя и отговори, че че не защото не може да си позволи да го плати, а заради адреналина. С времето Янаки ме подложи на множество неприятни ситуации. Например искаше да правим секс в тоалетните на ресторанта, зад някой храст или в колата на паркинга. Една вечер приятелят ми така и не дойде на уговорената среща. Не можах да се свържа с него и се притесних. Едва след полунощ Янаки се появи и гордо ми обясни, че се е забавлявал с бившата си.
Отчаяна му изкрещях, че не бих допуснала да ми изневерява. “Не ми казвай какво да правя”, с крива усмивка ме предупреди той. Преди да успея да отговоря, Янаки хлопна вратата и изчезна. След седмично мълчание получих огромен букет от рози с предложение за вечеря. Същата вечер приятелят ми заяви, че иска да е с мен, но трябва да му се доверя, иначе връзката ни няма да се получи. Няколко дни по-късно на рождения му ден дойде и самата му бивша. По някое време забелязах, че Янаки изчезна някъде с нея и се върнаха чак след час. За съжаление бях толкова влюбена, че не намерих сили още тогава да го зарежа. Една вечер той ме помоли да облека секси бельото, което ми подари.
Помислих, че иска да отседнем в хотел, но вместо това се озовахме в суинг клуб. “Животът е парти”, каза Янаки, когато отказах да се присъединя към него. В този момент осъзнах, че моят свят е твърде различен от неговия. Откакто двамата бяхме двойка, бавно загубих самочувствието си. Преминавах отново и отново собствените си граници, само да не го загубя. Предупредителните знаци бяха там още от самото начало, но аз бях избрала да ги игнорирам и в крайна сметка загубих собствената си реалност. Янаки ме накара да се чувствам специална, внесе адреналин в ежедневието ми, а аз се пристрастих към страстта и фалшивите му грижи. Беше болезнено да осъзная колко съм се заблуждавала. Днес, две години по-късно, все още се надявам да открия мъжа, с който да споделя живота си, но никога повече няма да предам собственото си достойнство, за да запазя нечия илюзорна любов. Научих се да уважавам собствените си граници.
Източник: Лична драма