Бях в плен на баща ми през цялото си детство. Историята на раждането ми е странна. Преди много време баща ми “откупил” майка ми от нейните бедни родители. Той обещал, че ще се ожени за нея, ако тя го дари с руса дъщеря. Няколко години по-късно съм се родила аз и баща ми решил да ме превърне в “супер човек”. До 18-годишната си възраст живеех далеч от цивилизацията и не общувах със своите връстници. Изминаха четиридесет години от деня, в който напуснах онзи дом на ужасите и сега съм готова да ви разкажа как живях в постоянни мъчения.
Баща ми не обичаше да ме вижда да стоя без работа. Когато бях още много малка, той ми позволяваше да играя в градината, стига да се уча на градинарство. С напредване на годините, все по-малко свободно време ми оставаше. Бях длъжна да докажа, че съм достойна за задачите, които той ми даваше, но колкото и да се стараех, трудно отговарях на изискванията му. Пред него се чувствах тромава и прекалено глупава.
И много силно се страхувах от присъствието му. Масивната му фигура, голямата глава, стоманените очи – всеки път коленете ми трепереха от страх, когато се приближавах до баща си.
Майка ми считаше съпруга си за бог и никога не се осмеляваше да му възрази. А той вярваше, че ако ме тренира правилно, някой ден ще стана супермен.
Затова баща ми купи къща далеч от цивилизацията и ме принуждаваше да спя на твърдо легло, а сутрин, в най-големия студ, да се къпя с ледена вода. 18 години бях затворничка на баща си. Неговата педагогика предполагаше, че трябва да свикна със спартанските условия, които ми налагаше. Всяко отвличане на вниманието ми от задачите, беше забранено. Трябваше да се науча да спя колкото е възможно по-малко, защото сънят е загуба на време.
След това трябваше да се откажа от всички мои любими удоволствия, започвайки от вкусната храна, защото според него, това е пътят към слабостта. Не можех да ям плодове, кисело мляко, шоколад – а от детството си не съм опитвала пресен хляб.
По мнение на баща ми, имаше вероятност някой ден животът ми да се промени и да попадна в затвора, затова от малка ме научи да пия алкохол. Всяко хранене беше придружено от уиски или вино. Последиците от интоксикацията в детството ми все още оказват влияние върху здравето ми. Знаейки, че се страхувам от плъхове, родителите ми ме затваряха по цяла нощ в мазето. До ден днешен мразя тези животни.
Баща ми искаше при никакви обстоятелства да не показвам емоции. Принуждаваше ме да се държа за ограда, по която минаваше ток, но всеки намек, че усещам болка, беше твърдо забранен. А понякога ми забраняваше да говоря или ме заставяше да гладувам по цели седмици. Също така трябваше да бъда първокласна гимнастичка, да яздя кон, да плувам в студена вода и да свиря на музикални инструменти.
Но не само той издевателстваше над мен. Многократно бях насилвана от градинаря ни, но от страх не смеех да споделя с родителите си. Единствената ми утеха бяха домашните ни животинки. Имах пони, куче и патица и съвсем чистосърдечно признавам, че те ме научиха на състрадание и любов. Когато поотраснах, започнах да нарушавам правилата.
Често се разхождах нощем, а един ден, в магазин за музикални инструменти, срещнах бъдещия си съпруг Ричард. Баща ми ми позволи да се омъжа за него, при условие, че след сватбата заживеем в дома на родителите ми. Но аз се ожених и никога повече не пристъпих прага на онази ужасна къща. Дълго време не се осмелявах да споделя миналото си с никого, включително със съпруга ми, приятелите и терапевта ми.
Трябваше да започна живота си от нулата: да се науча да пазарувам в магазин, да общувам с хора, да бъда спокойна на непознати места. Изминаха повече от 40 години. Днес съм психотерапевт и работя с деца, жертви на родителите си. Баща ми отдавна е покойник, но дори и след смъртта му, не спирам да виждам в кошмарите си омразното му лице.
Източник: Лична драма
