Горбачов взима важни решения
Горбачов за повечето руснаци е човекът, който в името на чуждестранните партньори съсипа мощна държава, а населението й е обречено да се бори за съществуване. На Запад е точно обратното – Горбачов е политик, чиито заслуги за укрепване на мира и облекчаване на напрежението между СССР и САЩ трудно могат да бъдат подминати. Според редица историци и политолози Горбачов започва да гледа към Запада отблизо като обикновен член на Политбюро. През юни 1984 г., когато Горбачов ръководи съветската делегация на погребението на италианския комунистически лидер Енрико Берлингуера, той е информиран, че италианският президент Алесандро Пертини иска да се срещне с него. Разговорът, според Горбачов, е бил „съществен“, но това, за което са говорили, очевидно ще остане загадка.
Има слухове, че Пертини е действал с указ на Вашингтон. След тази среща фамилията Горбачов често започва фигурира в западната преса и отношението към тях е положително.
Горбачов направи следващата крачка към Запада през декември същата 1984 г., когато посети Лондон по покана на британския премиер Маргарет Тачър. Именно „желязната лейди“ настояваше Михаил Сергеевич лично да ръководи съветската делегация. Тачър взе срещата изключително сериозно и дори се консултира с британски съветски специалисти. Както заяви Горбачов, основната тема на преговорите с британския премиер беше въпросът за прекратяване на Студената война. И очевидно е очертан известен напредък, тъй като фразата, изоставена от бъдещия идеолог на перестройката, гласи: „Нека бъдем приятели“.
Но Министерството на външните работи заключи, че ако Горбачов стане новият държавен глава, напредъкът може да се види в отношенията между Запада и СССР.
През март 1985 г. Горбачов поема поста генерален секретар на Централния комитет на КПСС и на новата си позиция прави посещение в Швейцария за среща на върха с американския президент Роналд Рейгън. Въпреки факта, че срещата в Женевското предградие на Версай не даде конкретни резултати, страните успяха да се споразумеят, че „ядрената война е неприемлива“ и решиха да продължат двустранните контакти.
По време на първите посещения на Горба на Запад бяха проведени и неофициални срещи с представители на англо-американската столица, включително такава голяма фигура като Дейвид Рокфелер. Една от целите на тези срещи, според експерти, е да лобират интересите на западния бизнес в СССР.
Тъй като социално-политическият климат в СССР се влошаваше и икономиката уверено се насочваше към колапс, популярността на Горбачов на Запад само нараства. Президентът на Центъра за политически технологии на Руската федерация Игор Бунин подчерта, че на Запад той практически е издигнат до ранга на „национален герой и освободител“.
Нещо повече, Горбачов беше похвален не само за съдбовни решения, но и за решителност: той не даде заповед на ръководството на ГДР да разстрелва хора, пресичащи Берлинската стена, не започна война за предотвратяване на отделянето на балтийските държави, в крайна сметка той не се противопостави на краха на комунистическата система. На Запад прекрасно разбраха, че ако диктаторът е на мястото на Горбачов, няма да се пролее кръв.
Основното е, че западните партньори са вярвали на Горбачов. Той не се заблуди, когато по принцип се съгласи за обединението на Германия, той спази думата си, след като обеща да продължи с намаляването на стратегическите настъпателни оръжия. Съветският съюз, настръхнал от ядрени ракети и страхувайки се от тоталитарна идеология, вече не беше заплаха.
Бившият съветски премиер Николай Рижков е сигурен, че любовта на Горбачов към политическите елити на Запада е свързана с отслабването на страната и възможността да се изгради еднополюсен свят. Преди това „те се качиха във Виетнам – подадохме им ръце, влязохме в Афганистан – те ни дадоха“, казва Рижков. През 90-те този баланс е нарушен.
Важна роля за популярността на Горба на Запад изиграха личните качества на политик. Горбачов, за разлика от предишните съветски ръководители, беше изключително открит и контактен човек. Той имаше отлични бизнес и човешки отношения с Маргарет Тачър, Роналд Рейгън и Хелмут Кол. Тачър неведнъж е заявявала, че Горби е човек, с когото трябва да се занимаваме. Горбачов беше лесен за разговор и винаги обичаше да провежда шеговит разговор.
Горбачов, който се отклони от голямата политика през 90-те години, не остана настрана от самата политика. Той поддържа отношения с ново поколение лидери на САЩ и по-специално на Великобритания, говори добре за Барак Обама и дори стана фен на новия британски премиер Дейвид Камерън.
„С радост приемам работата на Камерън“, отбеляза Горба. – Разбирам идеята му за Голямото общество. Основното е, че разликите в доходите между различните сектори на обществото трябва да бъдат преодолени. Много е демократично. “
Горбачов беше достъпен не само за влиятелни хора на Запада, но и за обикновените граждани. “Горбачов има решителна ръка, която е приятна на допир”, пише британският журналист Матю Бел.
Източник: Рамблър