Чичото на моя приятелка ме омагьоса. Така започва моят разказ. Може би ви се е случвало като дете да си харесате някой по-голям от вас. Това е нещо нормално. Все пак за чувствата понякога няма логика. Така беше и при мен. Моята най-добра приятелка ме покани на гости в малък град, за да изкараме една незабравима пролетна седмица.
Когато пристигнах, всичко наоколо беше приказно. Спокойствие, раззеленени дървета, пеещи птички. Неповторима идилия. Ние бяхме едва на по 16 години и определено вече ни вълнуваха момчетата. След като прекарахме деня в съкровени разговори, ние решихме да отидем в местното кафене да изпием по едно кафе.
Когато седнахме на масата, моята приятелка изведнъж скочи и отиде на съседната маса, където стоеше мъж на средна възраст – около 40 годишен. Те се прегърнаха здраво и нададоха радостен вик, когато се видяха. Оказа се, че това е чичо й, който по някаква случайност също бил пристигнал в града за няколко дни.
Той стоеше сам на масата си и отпиваше глътка от какаото си. Вера, приятелката ми, му предложи да дойде малко на нашата маса, хем да се видят, хем да ни запознае. Когато той седна срещу мен и протегна ръката си, нещо в мен изведнъж се преобърна. Подадох плахо ръката ми и щом усетих допира му, усетих как тялото ми се изпълва с топлина. Изчервих се неволно и казах името си: Силвия. Той се също се представи: Явор. На мен ли ми се стори, но ме погледна в очите по доста особен начин, като определено бях предизвикала интереса му.
В началото си мълчах и ги изчаках да се наговорят с Вера. Само го поглеждах от време на време крадешком. П едно време на Вера й звънна телефона, беше майка й и тя се извини и стана за малко от масата. Останахме аз и Явор, като той без притеснение започна да ми прави комплименти. Изчервих се отново, но не мога да крия, че ми беше страшно приятно да съм с него. Говорихме си за моите възгледи за живота, за бъдещето, за настоящето и аз успях да се отпусна така, както никога досега. Той усети това и продължихме с неговия живот и кариера. С интерес поглъщах всяка негова дума и не спирах да го гледам в тъмните очи.
Вера ме избави от унеса, като седна отново на масата. Аз си дадох вид, че нищо не се е случило, след което станахме и се разбрахме отново да се видим тези дни на кафе. От този момент нататък аз станах разсеяна, мислех постоянно за него и нашата среща и отговарях вяло на Вера. Копнеех да го видя пак. За съжаление на другия ден го бяха извикали по работа и той си беше тръгнал. Едвам успях да скрие разочарованието си. Толкова ми се искаше да го видя пак, дори за малко. Разбрах от Вера, че заминава скоро за чужбина. Това успя да поохлади страстта ми, но така и не го забравих.
Изминаха 10 години. Аз имах няколко връзки, повечето дълги, но така и не си намерих човека, с когото да си паснем. В един хубав слънчев ден видях строен мъж с тъмни очила срещу мен. Когато приближих и се вгледах в него – сърцето ми изтръпна. Това беше Явор! Веднага го спрях, а той ме погледна и ахна – Силвия, това си ти! Аз се бях разхубавила още повече, а той, мъж на 50 години изглеждаше идеално за възрастта си.
Оказа с, че се е върнал в България за постоянно. Веднага ме покани на заведение, където си говорихме три часа кой как му се е стекъл живота. След това той изненадващо ме покани на вечеря. Аз с охота приех и вечерта седяхме в малък романтичен ресторант. Не се възпротивих, когато ме покани у тях на по питие. Страстта се развихри и ние прекарахме една бурна нощ.
На другата сутрин той ме изненада, когато ми каза, че още преди 10 години се бил влюбил в мен, но го е било страх и срам, защото съм била твърде малка. В момента беше разведен, а аз – мома.
След 1 година страстна връзка ние се оженихме, въпреки, че родителите ми в началото се притесняваха, че имаме разлика в годините. Но постепенно го опознаха и разбраха, че той е мъжът за мен.
Моята приятелка се радваше много за нас, като веднъж ми призна, че е знаела, че чичо й Явор има чувства към мен. Но може би е било по-добре да се срещнем по-късно, защото така любовта ни е станала още по-силна и могъща.
