Дъщеря не е виждала баща си цели 8 години. Така започва моят тъжен разказ. Казвам се Александра и съм щастливо омъжена. Със съпруга ми се запознахме няколко месеца след развода му. Влюбихме се от пръв поглед – открихме, че просто сме един за друг. От първия си брак той има дъщеричка, която по онова време беше на 11 години. За съжаление не можах да й се радвам дълго, защото Стефка, майка й, се омъжи повторно и я отведе в друг град. Всичките ни опити за комуникация или помощ, бяха отрязани. Бившата не си вдига телефона и ако иска да ни каже нещо, го предава на приятелката си.
Съпругът ми, като повечето грижовни и любящи родители купи нови дрехи за детето, подготви издръжката, но Стефка върна подаръците под предлог, че има ново семейство и не иска нищо от бившия си. Освен това не му позволява да се вижда с дъщеря си. Всички опити за срещи, на които той и свекърва ми ходеха, се превърнаха в цирк.
Веднъж се стигна дотам, че докато момичето плачело от едната страна на вратата, от другата свекървата получила инсулт. Много ме е яд, защото детето не е виновно за отношенията на баща му с майка му. То заслужава да поддържа контакт баща си, както са и останалите разведени родители.
Посъветвах мъжа си да заведем дело за родителските права, а той отговори, че не иска да воюва с бившата си. Оттогава изминаха 8 години и никой от нас не е виждал детето. Само понякога в социалните мрежи Стефка публикува снимки на дъщеря си. Колко много прилича на баща си. Тя ще порасне и ще стане зряла жена, но съпругът ми ще пропусне цялото й детство.
Тя не заслужава такова нещо и няма никаква вина. Майка й прави страхотна глупост, защото може след време дъщеря му сама да иска да комуникират. Но времето ще покаже как ще се развият събитията и дали съпругът ми отново ще може да контактува с нея.
Източник: Лична драма
