Личната свобода е най-важна за човек. Човек е свободен да управлява живота си както иска. Ако иска да работи – работи, ако иска да обича и гради семейство – прави и това. Тоест ние имаме право на избор. Но ето че сега се намирам в ситуация, в която нямам право да взимам решения за съдбата си, защото баща ми така е решил. Много обичам татко, той ме глези от малка, купуваше ми всичко, което исках, ласкаво ме мъмреше. Аз съм единствено дете в семейството и израснах истинска принцеса, заобиколена от родителска любов. Завърших образованието си в частен колеж. Мечтаех да уча в чужбина, но мама и татко се страхуваха да ме оставят без надзор в непозната страна. Те винаги са се стараели да ме защитят от всякакви възможни неприятности и нещастия. Съгласих се с волята им, без да им противореча. След дипломирането ми, баща ми ме уреди във фирмата на свой приятел адвокат. Всъщност целеше да съм под наблюдение. Месеци по-късно улисана в собствените си грижи, не забелязах колко зле се чувства татко напоследък. Отначало отказваше да вечеря, а после все по-рядко изпитваше глад. С времето му стана трудно да изкачва стълбите до втория етаж, въпреки че преди летеше по тях.
Един ден го намерихме в безсъзнание. Оттогава той често повръщаше и непрекъснато слабееше. С мама изпаднахме в паника, тичахме по лекари, безкрайните тестове и прегледи показаха, че татко е сериозно болен … Тежко ми да напиша името на заболяването, мога само да кажа, че ракът не щади никого … Химиотерапията дава краткосрочен ефект, а лекарите прогнозират, че му остават не повече от година – две живот.
Татко не трябва да бъде подлаган на стрес или да бъде сред голям брой хора (за да не хване инфекция), забранено му е да яде месо, като цяло, загуби всички малки радости от живота и сега просто мечтае само за едно – да види внука или внучката на единствената си дъщеря.
Неотдавна баща ми каза, че е решил да ме омъжи за сина на приятеля си. Разбирам, че иска да ме види щастлива, но не пита дали аз искам да се омъжа. Не се интересува какви са житейските ми планове? Знам, че звучи егоистично, но през целия ми живот родителите ми решаваха къде да уча, с кого да дружа, къде да работя …
Контролираха отношенията ми с момчетата, не можех дори да говоря нормално по телефона, през цялото време ми налагаха абсурдни правила. Забраняваха ми да ходя на партита, правеха се и коментари относно грима и дрехите – прекалено ярки, прекалено стегнати … Добре, това са моите родители, опитах се да вляза в положението им, винаги ще бъда единствената им дъщеря, и те ми желаят най-доброто, възпитаха ме в силно духовни ценности и т.н., и т.н. Но сега! Аз съм на 22 и не съм готова да стана съпруга на човек, когото не харесвам и обичам! Колко ще живее татко? Само Бог знае. Може би животът му ще придобие нови цветове, ако го надаря с внуче… Може би, ставайки дядо, той ще се излекува? Господи, дай ми знак какво да правя?
Източник: Лична драма