Бях му вярна през цялото време, а той се подигра с мен. Здравейте, скоро ще навърша 23 години. Имах тригодишна връзка с едно момче (на 25, ако това има значение). В началото всичко беше приказка, както всяко едно начало. До тогава не бях обичала, не ме бяха лъгали, не бях имала сериозна връзка, може би точно, защото не се бях опарила, подходих с пълно доверие към този човек. Влюбихме се още в самото начало… казваше, че ме обича, искаше да сме постоянно заедно.. още на втория месец настояваше да живеем заедно. Вярвам му, че наистина ме е обичал, но…
С течение на времето започнах да откривам разни неща… в началото случайно, след това умишлено се ровех.. не се гордея с това, нито съм искала да го правя, но просто умирах да разбера дали ме прави на глупачка… Чатове, телефонни разговори.. когато го питах той казваше, че са негови приятелки, че било ей така.. , че съм си въобразявала.. да, сега като го пиша, осъзнавам какво глупаво детенце съм била… с течение на времето спрях да съм толкова наивна, затова и той започна да си трие всичко.. да си слага пароли.. да ме изкарва супер ревнива. Това беше главния му коз да се измъква от спорове, като ме обвинява, че съм ревнива и че му ровя из личното пространство.
Всичко беше привидно спокойно, за него поне, аз по цели нощи плачех, обмислях, чудех се дали ме лъже, дали ми изневерява.. бях станала като детектив, откривах неща, които дори не си и е помислял, че съм способна да открия. Повечето пъти откривах само следа, че е писал или общувал с дадено момиче, но не откривах самите разговори, защото той ги триеше и ми оставаше само да гадая и това ме убиваше. Това продължи прекалено дълго време.
Не казвам, че не ме е обичал и не се е грижил за мен, напротив, но едното няма как да компенсира другото. Бях намразила дори да излизаме по дискотеки и подобни места, защото той само търсеше за коя да си залепи погледа, което за мен е доста унизително…
По-принцип не исках да споменавам и намесвам темата за външния вид, но мисля, че малко или много и това има значение.. Аз съм привлекателно момиче, бих си позволила да кажа – красива и с*кси.
Винаги съм била затрупана от мъжко внимание, но никога не съм си позволявала дори и наивен флирт, докато бях с това момче. Колкото и да ме пренебрегваше, аз му бях вярна като кученце. В същост време, момичетата, към които той беше проявявал интерес по един или друг начин бяха съвсем обикновени момичета, някой даже грозновати. Няма как просто да си го обясня.. но кога нищо не съм му отказвала, винаги съм се грижила за него, винаги ми е бил на първо място, не е имало нещо в с*ксът, което да не сме правили или да не съм харесвала да правим… затова нямам обяснение за всички тези момичета…
Ще спра темата за момичетата до тук, защото ако трябва да разкажа с подробности ще отнеме доста време.
Стигало се е дотам даже негови приятели да ме съветват да се разделим, защото виждаха, че този човек ме унижава и излага. Моите приятелки просто се чудеха защо го търпя. Даже ми се дразнеха…
Опитваха се да ми обяснят, че не е нормално умно, красиво и свястно момиче да търпи това нещо.
Разделихме се… и от там всичко стана още по – мъчително за мен, защото продължавахме да се виждаме, но вече не можех да му държа сметка за други момичета.. доста кофти период като цяло накрая се стигна до там той да ме ограничи от живота си да ме нагрубява и обижда без причина, за да го оставя намира и да си “живее”…
Един ден просто си казах, че продължавам напред, колкото и да ми е трудно.
Беше началото на лятото, аз съм студентка и това лято работех като сервитьорка. По принцип нямах желания за други момчета, не обръщах внимание на никой. Един ден се появи едно момче, което страшно ми хареса.. само го погледнах за момент.. на другия ден ме беше намерил във фейсбук, оказа се, че от години си ме бил харесвал.
Излязохме веднъж… Тогава се появи отново бившият ми приятел. Просто ми звънна, все едно нищо не е станало, все едно никога не ме е изхвърлял от живота си.. искал да ме чуе… След втората ми среща с това момче, бившият ми беше като полудял, започна да ме следи, да следи кой ме кара до работа, кога се прибирам, причакваше ме пред нас, молеше ме да се съберем, казваше ми ,че ме обича повече от всичко, обещаваше ми, че ще се промени, казваше, че съм уникална, че не искал никоя друга, че имал нужда само от мен.
Вече бях започнала връзка с друго момче. Това усложни всичко. Бях бясна, че прави всичко това, чак когато реших да продължа напред.
Само си бях мечтала да чуя тези думи от него да ми обещава, че ще се промени и да ми се моли, да си признае, че се е държал ужасно… наистина само бях мечтала, но не можех да се подиграя така с другото момче.. не съм такава. Да оставя едно прекрасно момче, заради някой, който ме прави на глупачка и накрая ме изхвърли от живота си.
Той беше свикнал да прави каквото си иска и когато му хрумне аз веднага да се връщам при него. Не съм такава, не можех да нараня другото момче, той е прекрасен, красив, добър, верен… Избрах разума… пред сърцето. Но ми е много мъчно. Беше ми трудно, защото за първи път ми каза, че ще се промени, за първи път, а аз за първи път не му дадох шанс… но защо трябваше да го прави, чак когато продължих напред.
Много го обичам, липсва ми, но нямаше как да знам, кое ще е по – добре за мен, затова избрах, да дам шанс на момчето, което заслужаваше, така изглеждаше по – правилно.. избрах разума, пред сърцето.
Знам, че нито мога да пресъздам напълно ситуацията, нито може да ми кажете, кое е било по – добре, нито има връщане назад, но просто имах нужда да споделя.
Източник: Розали
