След развода се влюбих отново. Стана съвсем неочаквано. Никога не съм си мислил, че ще мога отново да обичам някоя жена след всичко, което ми причини моята бивша съпруга. В началото всичко с нея вървеше страхотно. Нямахме никакви финансови проблеми, и двамата бяхме от добре е възпитани семейства, не съществуваше проблемът със снахите и свекървите. Живяхме в любов и хармония точно три години. След това жена ми рязко се промени. Започна да закъснява след работа, да се вижда повече със своите приятелки, да ходи често в командировки. А аз мечтаех вече да си имаме деца и бях убудун, че тя е човекът за мен. В начолото я пусках и нищо не й казвах – осъзнах, че може би има нужда от разнообразие. Не я спирах въобще, даже я поощрявах да излиза, за да се разнообразява. Може би сгреших с прекалената свобода, защото тя свикна с нея и започна доста да злоупотребява. Имаше си една по-добра приятелка, която сменяше мъжете си като носни кърпички. Аз нея много не я харесвах, защото си мислех, че е лека жена и дава лош пример. За съжаление преценката ми излезе съвсем вярна – тя беше една от причините съпругата ми да стъпи накриво.
Отначало не разбрах какво се случи. Усетих, че жена ми напоследък или я няма, или е твърде уморена, за да правим любов така, както някога. Срещнах се с един приятел и му се оплаках. Той ме изслуша и без да се колебае ми каза, че вероятно жена ми си има друг мъж и не съм само аз. Останах като гръмнат – не му повярвах. Но от този ден започнах да наблюдавам съпругата си. Тя всъщност не ми обръщаше почти никакво внимание, отговаряше ми машинално и безчувствено. Осъзнах, че може би моят приятел има право. Реших да пратя езин познат, когото тя не познаваше малко да я проследи. След няколко дни той ме помоли да се видим на чаша вино. Каза, че има някои новини, които може би няма да харесам. Някакво лошо предчувствие ме обзе, преди да се видим. Когато се срещнахме с познати, той не смееше да ме погледне в очите. седнахме на една маса и замълчахме. Той бавно започна разговора отдалече.
Каза, че жена ми ходи в янкакъв долнопробен хотел и се вижда с някакъв доста по-малък от нея младеж. Прави го всеки ден, в обедната почивка, след работа и дори последния път рано сутринта. Оказа се, че този мъж е още ученик в 12 клас! Стоях като гръмнат – не ми се вярваше всичко това. Та жена ми беше поне 10 години по-възрастна от него. Как е възможно такова нещо? А и аз не бях толкова стар – още бях на 35 години. Изчаках я да се прибере и когато влезе късно вечерта вкъщи изглеждаше унесена и уморена. Явно беше правила любов минимум два пъти. Казах й, че трябва да поговорим, но тя категорично ми отказа, като заяви че е работила твърде много. Тогава аз й казах, че знам какво прави. Тя ме погледна стреснато и ме попита какво искам да кажа.
Казах й, че е лъжкиня и че знам за нейната изневяра с по-млад мъж. Тя не отрече, но попита откъде имам тази информация. Ядосах се страшно – та това ли беше най-важното – кой я е видял. Казаха й, че не мога да й простя подобно нещо и тя се развика, че иска веднага да се разведем щом й нямам доверие. Накара ме да се чувствам виновен АЗ! Каква наглост. Още на други ден подаде документи за развод и скоро след това ние се разделихме. Приех го много тежко – доста я обичах. Но едва една година след това открих голямата любов на живота си.
Тя беше братовчедка на мой приятел. Ние бегло се познавахме. Засякохме се в едно заведение – аз бях сам – отчаян от живота. Тя ме позна и седна до мен – чакаше някаква приятелка, за да пият по чаша бира. Разговорихме се и открихме, че имаме страшно много общи неща. Усетих, че тя проявява интерес към моят живот не само от любопитство. Аз й разказах всичко, без притеснение. Досега не бях говорил на никого как жена ми ме е зарязала, заради ученик. Тогава тя само каза: “Аз не бих зарязала човек като теб заради никого друг”. Аз я погледнах и тогава усетих, че тя говори напълно сериозно и искрено.
И така, вече две години сме с Марта. Влюбени сме до уши и мислим да се женим. Мечтаем за сечейство. Наскоро се видях с бившата – ученикът я беше зарязал! Тя забележете страдала за него и била самотна. Дори се опита да ме накара да се съберем отново. Аз само й се изсмях и я подминах. Чух отдалече как ме ругае. Тогава осъзнах, че съм се лъгал цели три години и тя не е била жената за мен. Сега отново съм щастлив и още по-влюбен, а жена ми също ме обича. Затова, драги хора, не губете надежда дори и след най-болезнената раздяла.
