Братът на съпруга ми ненавижда децата ни. Това е тежката ситуация, с която моето семейство се налага да се справя всекидневно. Неприятностите започнаха преди десет години, когато се омъжих за Боби. Той ми има брат близнак, с когото са много близки. Фактът, че съм по-възрастна от Боби и зад гърба си имам един провален брак, караше Дони да се отнася с пренебрежение към мен. Според него това означаваше, че съм несериозна. Въпреки негативната нагласа на девера, с мъжа ми се обичахме и не обръщахме внимание на предразсъдъците му. Две години по-късно забременях с близнаци. Никога няма да забравя колко щастлив и развълнуван беше Боби от новината, че ще става баща. За разлика от него Дони се ужаси и разгневен ме обвини, че съм искала да хвана брат му в капан.
Смятах твърдението му за абсолютно нелепо и вероятно имаше нещо общо с обстоятелството, че със съпругата си отдавна се опитваха да имат деца. Съчувствах им, но не разбирах защо така се озлоби към нас. Можеше поне да ни поздрави. След няколко месеца Бог ни благослови с две красиви дъщери. Още в началото Дони се отнесе с безразличие към племенниците си и отказваше да ги погледне. Ако някое от момичетата искаше да го прегърне, той я блъскаше силно, крещейки „махай се“. Веднъж го чух да казва на една от дъщерите ми, че не може да търпи присъствието ѝ. Оттогава положението не се е променило. Дони непрекъснато прави коментари за външния им вид, нарича ги грозни и невъзпитани.
Отказва да присъства на рождените им дни, а неотдавна ги обвини, че са му пипали важни документи. Съпругът ми се опита да вразуми брат си, но той просто сви рамене и отговори, че не обича деца. Надявам се и се моля някой ден да стане родител. Тогава ще усети силата на любовта и може би ще промени отношението си към моите момичета.
Източник: С кафето