Съсипаният ми живот се дължи на родната ми майка. Доскоро всичко в живота ми беше наред. Завърших училище с отличие, след което успях да завърша престижен университет, а после се устроих и на добра работа. Няколко години по-късно срещнах жената, която днес е моя съпруга и майка на двете ми деца. С времето успях да спестя пари, отворих собствен бизнес и финансовите ми възможности значително се увеличиха. Преди година семейството ми се премести в нов четиристаен апартамент. Винаги съм подкрепял майка си, затова и за нея купих просторно жилище. Исках да бъде близо до нас и когато има възможност да ни гостува по-често. В деня на преместването, със съпругата ми отидохме да ѝ помогнем да изхвърли боклука и да транспортира необходимите вещи до новото жилище. Докато разчиствах гардероба, в едно от нощните шкафчета намерих писмо, което ме шокира дълбоко.
Това беше писмо от Висшето военноморско училище, с което ме уведомяваха, че съм одобрен да продължа образованието си при тях. Трябва да ви изясни, че на младини безумно обичах морето и мечтаех да свържа живота си с него. Подадох молба за прием, но за съжаление така и не получих отговор. Месеци наред бях в жестока депресия. В крайна сметка не успях да сбъдна заветната си мечта. След време се възстанових и продължих образованието си в друг университет. И ето че сега, когато най-малко очаквах, истината излезе на бял свят. Оказа се, че майка ми със собствените си ръце е провалила бъдещето ми. Оттогава спрях да поддържам контакти с нея. Знам, че всичко в живота ми можеше да бъде много по-различен, ако тя не беше скрила писмото от мен.
Не мога да разбера тази нейна реакция, в крайна сметка тя не е искала нейният син да бъде щастлив?!? Не знам как ще излекувам травмата, която ми нанесе и дали някога ще мине. Само мога да дам съвет на майките: не спирайте децата си, когато имат цел и мечта.
Източник: С кафето
