Леля ми ме излъга по жесток начин, докато аз се грижех за нея. Днес ще ви разкажа за моята разтърсваща драма! Преди повече от десет години майка ми загина в автомобилна катастрофа. След смъртта й общувах само с леля. Обстоятелството, че живее в другия край на града не ме притесняваше. Бях готова на всичко, за да бъда до нея и да й помагам. За зла участ преди седем години леля се разболя и остана инвалид. Заради болестта си трудно вършеше ежедневните си нужди и не можеше да се обслужва сама. Наложи се на ден по два пъти да ходя в дома й – сутрин рано и вечер след работа. Помагах й да се изкъпе, приготвях й няколко ястия, чистих къщата, пазарувах. Лишавах се от личния си живот заради нея. Леля беше видимо много доволна, че не я изоставям през този тежък период и за благодарност ми обеща, че ще ми завещае апартамента си.
Тук трябва да кажа, че тя има дъщеря, която от години живееше в чужбина и не се интересуваше особено от болната си майка. Докато леля боледуваше, не стъпи нито веднъж да я види, нито изпрати пари за лекарствата й. Въпреки че не очаквах никаква награда, новината ме зарадва. За съжаление, скоро след това леля почина. Няколко дни след смъртта й, разбрах, че не е спазила обещанието, което ми даде и апартаментът се полага на дъщеря й. Най-тъжното е, че жената, за която толкова се грижих, ме е лъгала, докато нагло ме гледаше в очите. А неблагодарната й дъщеря дори не дойде на погребението. Болно ми е да осъзная, че бях измамена от човек, на когото посветих много години.
А още по-болно ми е, че дъщеря й получи нещо изкючително незаслужено. Но такъв е живота и такива са хората – никой не може да ги промени. За мен остава горчилката, че въпреки моите усилия и грижи не получих нищо в замяна.
Източник: С кафето
