Търпя го, но не мога повече да живея по този начин. От известно време ме гложди въпроса – До колко човек трябва да търпи за да растат децата му в семейство. Дали трябва да се разведеш само ако те бият? Дълга история, около 8 годишна. Ходихме 1 година преди да решим да се оженим. Той ми предложи. Бяхме в чужбина. Там работех, от там взех майчинство и за двете деца. Но реши, че не издържа повече и се прибрахме в България.
Построихме си къща. И реши, че му е по-изгодно икономически да ходи по няколко месеца навън и през другото време да си е у нас. Не работи като е в България. Не го знам какво прави навън, като си пишем все е много отворен, много го харесвали колежките. Като се прибере в България започва да ги добавя във Фейсбук приятелите. По принцип като имам възможност да му проверя профила го правя. Естествено паролата му се знае само от него. При проверките не виждам да е чатил с жени, но пък знаем че чата се трие.
Нямаше да имам съмнения, просто той е толкова пасивен, може би през цялото време на връзката ни, но през последните 3-4 години наистина е осезаемо.
Ако има празник било то и рожден ден на децата аз трябва да го организирам, за него стига да поканим родителите му. За ежедневни излизания и разнообразие пак аз трябва да мисля. Щях да разбера, ако ходеше на работа.
От 2 години никъде не е излезнал сам с децата, да ги заведе в парка. И преди това не го правеше особено често, на годината 3 пъти да е било.
Интимностите също са ако аз го потърся ще има с*кс, ако не го потърся няма. Като е в България не обикаля сам никъде, предполагам тук няма връзка.
Та накратко казано нещата не вървят, задушават ме. Не си говорим даже на моменти. Децата ще израстнат в странна атмосфера.
Чудя се дали да сложа край на това нещо?
Източник: Розали