Връзка от разстояние се поддържа трудно. Аз съм момиче на 19 години съм. Отдавна бях решила да уча в чужбина след 12-ти клас и мечтата ми се сбъдна. Имах връзка с едно момче 2 години и половина – кажи – речи израснахме заедно. Първа любов..всеки знае колко е силна. Всичко беше прекрасно, но следва голямото НО.. Момчето е по – малко от мен – все още не е завършило следователно идеята да дойде с мен отпада. Идва втория въпрос защо не съм го изчакала и да дойдем заедно – от дълго време говорим по въпроса и той казваше, че категорично се разделяме, когато замина, защото ревността му е доста голяма и не иска да се тормозим. Явно не е мислил и че любовта му към мен е толкова силна.. Е, седмица след тежката раздяла и заминаването ми..той ми се обади. Не можел така, липсвала съм му, не ме оценил достатъчно навреме.. Стана ми много тежко. На следващия ден пак се обади ..каза ми да се прибирам, но как да се прибера сега?!
Родителите ми вложиха толкова много, за да сбъднат мечтите ми, аз самата не спях, за да уча и да успея ..къде отива този труд, къде отиват мечтите ми?! Постави ми ултиматум – или аз се прибирам, или той идва. Щял да се прибира в България само за изпитите. Е, първото няма как да стане, боли ме много, но не мога да предам семейството си.. Започнах да се интересувам от работа, документи тук, но е невъзможно. Няма право да живее в чужбина без родителите си, камо ли да започне работа. И това не става. Идва последното решение – връзка от разстояние, но е твърдо против. Много ми е тежко. Казах му готова съм да не спя, за да работя и да осигурявам виждането ни, а и аз не съм в казарма, мога да се прибирам през уикенда и ваканциите, но е твърдо против. Като ме обича толкова колкото твърди защо не иска дори да опитаме?
Дали ще го премисли и ще ме потърси…дали просто защото не се е наживял и не е улегнал мисли, че няма да се получи. Жалко е да загубим такава голяма любов заради една ревност. С толкова неща се преборихме, дори родителите ми бяха против, но и това премина.
Защо се предава без бой? Дали ще ме потърси преди да са минали години и да е станало твърде късно? Дано, защото тези чувства заслужават да бъдат изживени…
Източник: Розали
