Постоянно ми изневерява, а аз го обичам. Има мъже, на които една жена не стига, ангелите им били слаби. Моят съпруг Свилен е от тях. Вече 25 години сме заедно, а нито за миг не е спрял да ми изневерява. Помня веднъж, докато бяхме гаджета, го запознах със своя колежка, два пъти разведена. Срещнахме я случайно, поприказвахме малко, а на другия ден тя ми каза: „Моето момиче, много те обичам, и понеже имам богат опит с мъжете, те моля да стоиш далече от този чаровник. Не е за теб, ще страдаш!“ Само че кой да слуша, когато е влюбен. А аз бях луда по него. Той знаеше как да ми говори, да ме разсмее, да ме разплаче, да ме ядоса, но и да ме люби. С него разбрах какво е да си жена. За съжаление опознах и разяждащата болка на ревността. Нямах доказателства за изневерите му. Никога не видях червило на ризата му, нито рус косъм на черното сако или сметка от някой семеен хотел, недалече от града. Не усетих чужд парфюм, не подслушах любовен разговор с друга, не получих снимка на телефона си.
Дори и когато клюките започнаха да стигат до мен и му задавах въпроси, той отричаше и винаги намираше обяснения за закъсненията си и дългите командировки. Аз обаче знаех, че това се случва, от изпусната реплика, недомлъвка или съжалителен поглед от семейните ни приятели и колежките ми. И до днес помня кога ме обзе първото съмнение. Вече бях бременна и може би сетивата ми бяха изострени, но усетих, че е бил с друга, преди да се върне вкъщи. Още на вратата ме целуна, както винаги, но в тази целувка имаше извинение, а не искреност. Дори не дочака да вечеряме, а ме грабна на ръце от кухнята, занесе ме в леглото и докато обсипваше тялото ми с целувки, не ме погледна нито веднъж. Онзи секс беше като оправдание или измиване на гузната му съвест. Мисля, че по време на бременността ми, Свилен доста си поскита, а после, като разхождах бебето в количката, по завистливите погледи и лицемерните приказки на неговите колежки и познати разбирах, че всяка от тях копнее да е на моето място, тоест негова законна съпруга.
Все пак трябва да призная, че раждането на Милена ни подейства положително. Аз разбрах какво щастие е майчинството, а Свилен наистина обожаваше дъщеря си. Много пъти вечер, след като тя заспиваше, прегърнати в леглото, си говорехме какво чудесно дете имаме и какво искаме за неговото бъдеще. Мъжът ми беше готов да сложи в краката й целия свят. Не забравяше и мен – все казваше, че съм най-красивата и най-сексапилната майка на света. В такива моменти ми беше на езика да го попитам защо тогава прави секс с други, но не смеех да задам въпроса. Вероятно съм се страхувала от отговора, затова продължавах да се правя, че нищо не забелязвам, не чувам и не знам за кръшканията му.
И двамата искахме син, затова когато разбрах, че отново съм бременна, без да се обадя на Свилен, грабнах Милена и отидохме да го вземем от офиса след работа. Не видях колата му на паркинга и нещо ме жегна. Набрах телефона му, но беше изключен. Потърсих го на служебния и долових напрежение в гласа на колегата му…
Прибра се към 8 вечерта и за първи път, след като детето заспа, му казах как сме ходили да го вземем и как него го е нямало в службата, и как колегата му е мрънкал мъгляво. Свилен изобщо не се притесни, привлече ме към себе си, дълго и нежно ме люби, накрая, притихнала от удоволствие, му съобщих щастливата новина. Без да искам от него каквото и да е, той ми обеща, че ще бъде най-добрият съпруг и баща, винаги ще е с мен и децата, никога няма да ни напусне и няма да позволи да страдаме…
Уви, раждането на Мартин нищо не промени. Вече 25 години със Свилен сме женени и дума не е ставало да се разделяме, той наистина е баща мечта. Милена завърши университет, има си сериозен приятел, Мартин още е студент. За съжаление мъжът ми не изпълни обещанието си да бъде най-добрият съпруг. Не се умори да тича след нови познати и колежки, да се крие, да върти безумни комбинации, за да задоволява неутолимото си желание за секс с младо и чуждо.
Само веднъж, уж на шега, го попитах защо трябва да преспи с половината град, за да повярва, че е готин, че все още му става и е желан мъж. Направо онемях от отговора му. Най-нагло се закле, че единствено моята любов и семейството ни имали значение, другото било клюки на завистливи неудачници.
Тъжното в цялата история е, че продължавам да го обичам. Не съм и помислила за друг – ей така, за отмъщение или поне да разбера дали някой би проявил интерес към мен. Много нощи, след като сме се любили, той заспива, а аз лежа със затворени очи, сълзите ми парят, едва се сдържам да не хлипам… И се питам защо този мъж, който и досега ме желае и ме кара да треперя от удоволствие в ръцете му, не пощади женското ми самолюбие. И как успява, след като е бил с някоя поредна, да прави с*кс и с мен – сякаш не съм съпругата, а любовница?
Понякога се ненавиждам заради любовта си към него. Мразя се, че търпя да кръшка и да ме лъже. И какво, като имам всичко – деца, дом, работа, кола, бижута и пълен гардероб с дрехи?!
Неотдавна прочетох нещо, което се заби като гвоздей в главата ми: „Само изглежда, че всичко в живота се плаща с пари. В действителност всичко важно в живота се плаща с парченцa от душата.“ Когато осъзнах смисъла на тези думи, сърцето ми се сви от болка. Защото разбрах, че да обичаш неверен мъж, е Божие наказание или зла ирония на съдбата. От тази любов не ми остана нито гордост, нито душа.
Димитрина
Източник: С кафето
