Не знам кого да избера и това е моята дилема. Щастлива съм, обичам и тръпна за любимия човек. Не си спомням да съм изпитвала такива чувства, да горя така от желание, да действам без да мисля и да се нося по течението. Мисля, че това е любовта, но знаете ли – винаги има едно голямо НО. Имам връзка от осем години и през цялото това време си мислех, че това е моята голяма любов, бъдещия ми мъж, баща на децата ми и човекът с когото ще остарея. Той беше идеалният мъж – мечта за всяка жена – мил, интелигентен, красив, внимателен, принципен и т.н. Но в един момент, след трагедия в неговото семейство, всичко се промени.
Опитвах се да го разбера, да го подкрепям, с надеждата, че времето лекува и всичко ще е както преди, но уви – идеалният ми свят се преобърна и четири години вече е истински АД. Та ние даже не живеем заедно. Когато той се промени изведнъж, аз на няколко пъти го попитах как смята да продължаваме ли или не и той винаги отговаряше – Нали знаеш, че те обичам и искам да живеем заедно – и нищо.
Аз се озлобих. Наистина ! изтърпях много. Опитах да се примиря, но не стана и докато се терзаех, срещнах друг човек, който събуди в мен всички инстинкти, които бях потискала с години.
Той никак не е идеален, даже напротив – типично лошо момче, дори не блести с някаква особена външност, но има нещо, което ме привлича към него и незнам какво е то, но не мога да се откъсна.
В началото беше просто шега. После сама усетих как тръпна при всяка негова поява. Забелязах, че мисля за него постоянно и нещата просто се случиха. Мислех, че ще бъде само един път, но той се повтори и потрети и така осем месеца. Обичам и съм щастлива. Сутрин се будя с мисълта за него, вечер заспивам с неговия образ, усмихвам се глуповато през останалото време. И най – хубавото е, че и той ме обича и прави всичко за мен. Имам чувството, че всяка жена би се влюбила в този мъж.
Всички, които са били до него все още го обичат и съжаляват, че не са могли да усмирят Дявола в него.А аз го направих. Дали обаче това ще трае вечно? Дали той ! е подходящият човек? Дали няма да изригне инстинктивно в един ! момент и да го загубя?
Страх ме е и за това поддържам и двете връзки. Лъжа и на двете места и много пъти изпадах в инфарктни ситуации.
А знаете ли какво искам аз? Искам нормален живот със семейство и деца, изгарящи чувства и сигурност.
Единият ми предлага любов, другият сигурност, а някъде по средата е нормалния живот.
Кого да избера?
Как да пренебрегна осем години, в които получих всичко и нищо?
Как да пренебрегна изгаряща любов, която сякаш ще трае вечно и ако я загубя ще умра.
Източник: Розали
