Лазаровден е един от най-обичаните пролетни празници в българския народен календар. Той се празнува винаги в съботата преди Цветница и е свързан както с християнската вяра, така и с дълбоко вкоренени народни обичаи.
Името на празника идва от Свети Лазар, когото Иисус Христос възкресява, символизирайки победата на живота над смъртта. Но отвъд религиозния аспект, Лазаровден е истински празник на младостта, плодородието и женитбата.
Най-известният и красив обичай, свързан с Лазаровден, е лазаруването. Това е ритуал, в който участват млади момичета – наричани лазарки. Облечени в традиционни народни носии и венци от пролетни цветя, лазарките обикалят къщите в селото, пеят песни за здраве, плодородие и щастие, и благославят домакините. В отговор стопаните ги даряват с яйца, брашно, плодове, пари или дребни подаръци.
Песните, които лазарките пеят, са специално подбрани за всеки член на семейството – има песни за стопанина, за стопанката, за момците и дори за децата.
Това показва богатството и дълбочината на народната традиция. Лазарките също така изпълняват ритуални танци и наричания, които целят да донесат плодородие и късмет през годината.
Важен символичен елемент на празника е, че само момичета, които са лазарували, имат право да се омъжат, според народното вярване. Затова участието в този обичай е било почти задължително за девойките, особено за тези на прага на женитбата. Така Лазаровден се превръща в своеобразно преминаване от детството към зрелостта.
В някои региони на България след лазаруването се изпълнява и обичаят кумичене – обикновено на Цветница.
Момичетата пускат по течението на река венчета или малки лодчици, изработени от дървесна кора. Чиято “лодка” отплава най-далеч, тя ще се омъжи първа. Това е още една форма на гадаене за бъдещето и показва връзката между природата, живота и народната вяра.
Лазаровден е не просто празник, а живо свидетелство за богатството на българската културна идентичност. Макар днес да се празнува по-скромно, в някои села обичаите се поддържат живи чрез фолклорни събори, училищни тържества и възстановки на обредите.
Независимо от времето, Лазаровден ни напомня за връзката между хората и природата, за важността на традицията и за красотата на българския фолклор. Това е ден, изпълнен със свежест, цвят и надежда – истинско тържество на живота.
