Дипломираният експерт по семейни отношения Артем Герасимов реши да сподели своите разкрития за това защо мъжете изневеряват дори на най-привлекателните жени.
Изневярата не е свързана със с*кса. Тя е свързана с бягството. „Работя с мъже, които са изневерявали. Богати и бедни, млади и зрели, женени за модели и за скромни домакини. И знаете ли какво ги обединява? Нито една от жените им не е заслужавала предателство. Но тогава защо са го направили?“, разказва сексологът.
Защо мъжете изневеряват дори на най-красивите жени?
1. „Тя е идеална… и това е ужасно“
Мнозина си мислят: „Ако бях с красавица/умна/грижовна съпруга, никога не би ми хрумнало да изневеря“. Това е лъжа. Парадоксът е, че колкото по-„идеална“ е една жена, толкова по-силно мъжът може да се страхува: Да не отговаря на нивото ѝ: „Тя е твърде добра за мен, скоро ще го разбере.“ Да загуби контрол: „Тя е самодостатъчна, което означава, че може да си тръгне.“ Да стане ненужен: „Тя се справя и без мен.“ И тогава изневярата се превръща в начин за „изравняване на силите“ – подсъзнателно да я унижи, за да почувства собствената си власт.
2. „Не мразя нея, а себе си“
Повечето изневери не са търсене на нещо по-добро, а бягство от самия себе си. Мъжете, които изневеряват, често: Се чувстват като неудачници (в работата, в обществото, в леглото). Страхуват се от старостта и нереализираността („Вече не съм същият, какъвто бях“). Живеят с усещане за фалш („Трябва да съм щастлив, но…“). В такъв случай новата жена не е любов, а „хапче“. Краткотраен допинг, който създава илюзията: „Все още мога“ (сексуално, емоционално, социално). „Не съм стар“ (младата любовница е потвърждение за младост). „Не съм празно място“ (някой отново го гледа с обожание). Но това опиянение трае точно до първото обаждане до съпругата.
3. „Нещо ми липсва… но какво?“
Най-честият отговор на изневеряващите на въпроса „Защо?“ е „Не знам“. И това е истина. Защото истинската причина обикновено се крие извън секса и извън жената: Скука (не в отношенията, а в собствения живот). Страх от рутината („Сякаш вече съм умрял“). Нужда от риск („Искам да се чувствам жив“). Детска травма (бащата е изневерявал → синът повтаря сценария). Изневярата е вик на душата, който е приел грозна форма.
4. „Тя не е виновна. Но и той не е чудовище“
Да, изневярата е предателство. Но мъжете рядко го правят „просто така“. Не умеят да говорят за страховете си (обществото учи мъжете да мълчат). Не разбират какво искат (защото са лъгали себе си с години). Страхуват се да признаят, че са нещастни („Истинските мъже не хленчат“). И вместо честен разговор, те избират страхливия изход – изневярата.
5. Какво да правите, ако това се отнася за вас?
Ако вие сте изневерили:
Спрете да се самозалъгвате, че „това е просто секс“ – това е бягство. Намерете истинската причина (страх? скука? неувереност?). Решете: искате да рушите или да градите? Ако искате да градите – започнете с разговор.
Ако на вас са ви изневерили:
Разберете: вината не е ваша. Дори да не сте били идеални – предателството винаги е избор. Не вярвайте в „еднократна грешка“. Без работа върху причините, това ще се повтори. Решете: струва ли си да го спасявате? Ако той не е готов да се промени – бягайте. Изневярата не е краят. Тя е начало. Или началото на края (ако продължавате да лъжете), или началото на нов живот (ако сте готови да погледнете истината в очите). Изборът е ваш.
