Ако майка ви е жива, но вие напоследък не сте имали време за нея, правите голяма грешка. Днес вие се увличате и забравяте най-основните неща, а именно кой ви е създал, благодарение на кого сте станали добри и възпитани хора, кой ви е дал опора в живота. Дори и майка ви вече да не е между живите, знайте, че тя е в основата на вашият живот, тя ви е родила, помогнала ви е да бъдете това, което сте в момента. Спрете постоянно да гледате кой има повече пари, да си мислите за кариера и власт. Това ще си дойде само. Помислете за майчината любов, която сте усетили, а ако самата вие сте майка, предайте това усещане на детето си, независимо на каква възраст е.
Любовта на майката може да се сравни с любовта на Бога, защото е най-близка. Майката е единствената, която ще прояви съчувствие, разбиране, нежност. Нейното търпение и състрадателност ще ви вдъхнат сила и кураж да продължите напред. В едно семейство има двама родители, но най-важната роля е на майката, затова тя винаги трябва да е на почит, дори и когато не е вече между живите.
Благодарение на силната майчина любов хората успяват да станат силни и мъдри. Много е неприятно, когато човек я загуби още в ранна възраст.
Това оставя нелечим белег в душата му. Всичките спомени за нея остават някак си смътни, важните уроци, които тя е давала се забравят. Безценно е, когато майката доживее до достолепни старини, защото тя продължава да ни дава мъдрост, нежност и любов.
Затова, ако майка ви е жива и в този момент, вдигнете един телефон, чуйте и гласа или се погрижете за нея – купете й нещо, от което наистина има нужда, покажете своята преданост, ако сте се скарали за нещо – най-добре се сдобрете и забравете конфликта.
Радвайте се, че тя е мислено с вас и мислете и вие за нея. Спомнете си когато майка ви е имала тежки моменти как е плакала скрито от вас, колко пъти се е притеснявала за вас. Сетете се, че когато сте ходили на училище тя ви е мислила, карала ви се е с поучителна цел, тормозила се е, когато сте болни. Дори когато сте пораснали, майка ви се тревожи за същите неща. А и ако вие сте майки, изпитвате същите чувства с децата си. Сетете се, че тя ви обича, без да иска нещо в замяна.
Много тежко е, когато майка ви си отиде от този свят.
Всяка загуба е тежка – било то приятел или човек от семейството. Мъката е голяма, душата и сърцето ви плачат. Трябва време, за да премине, но въпреки това остава рана в сърцето ви за цял живот.
Нещата вече няма да са същите. Когато се случи такова нещо, ние изведнъж ставаме по-големи и осъзнаваме какво се случва в живота.
Ако решите да споделите мъката с някой приятел, той не винаги иска да говори за това, просто защото не знае как да ви утеши.
Когато майка ви почине, не трябва да бъдете сами, а да отидете при човек, който ще ви подкрепи, макар и мълчаливо.
Ако мъката ви е неутешима, помислете си как би реагирала майка ви, ако ви беше видяла. Тя не иска да страдате за това, че нея вече я няма.
След това започвате редовно да я сънувате. Което доказва, че тя все още ви обича, дари да не е до вас. А и вие нея.
Най-добре е да си припомняте хубавите мигове с мама и какво сте обичали да правите с нея.
Когато един човек напусне нашия свят, ние още повече осъзнаваме колко силна е била връзката ни с него. Любовта остава същата и ние си мислим, че е било истинско щастие човекът да е бил до нас.
Недейте да чакате майка ви да си отиде, за да започнете да я цените. Ако майка ви е жива, още сега й кажете няколко мили думи, за да стоплите нейното нежно сърце.
