Ако си беден, не си достоен за любов
Ако си беден, хората те гледат с други очи. Тази история се случи през 70-те години. По онова време бях все още ученичка, момиче от голямо семейство. Родителите ми имаха 11 деца и всички живеехме изключително бедно. Майка ми раждаше на всеки две години. Баща ми беше музикант и често го викаха да свири на сватби и юбилеи. В крайна сметка това го уби, защото на тези празненства той злоупотребяваше с алкохола. В училище едно момче се влюби в мен. Александър беше с три години по-възрастен и произхождаше от богато семейство. Майка му работеше в затвора като надзирателка. Измина време. Когато завърших 8-ми клас, се преместих да уча в областния град. Със Сашо продължавахме да поддържаме връзка, а събота и неделя се срещахме. И двамата нямахме търпение да настъпи уикенда. Един ден моя приятелка ми каза, че майката на Сашо е против нашата любов.
Прибирайки се за майските празници, разбрах, че любимият ми е заминал да служи в армията. Веднъж случайно срещнах майка му и от злобния й поглед, ме побиха тръпки. Бях доволна, че не се налага да бъда в компанията на тази жена. Няколко месеца по-късно Сашо дойде у дома с разкъсана риза. Разказа ми, че е в домашен отпуск, но родителите му не са позволили да се срещнем. Наложило се да прескочи оградата. Докато бягал, майка му крещяла след него: ” Сине, не отивай при нея. Тя е просякиня. Ще ти намеря богата и красива жена.” Така викала тя, че дори съседите чули отвратителните й думи. Тази нощ за първи път бяхме заедно. На сутринта не го изпратих до гарата, защото не исках да се срещам с ужасната му майка. Известно време си пишехме и всичките ни думи бяха за любов. Сърцето ми преливаше от радост и нежност към моя Сашо.
За мой срам не дочаках годеника си. Две години по-късно се влюбих в друг мъж и се омъжих за него. Измина много време. Родих момче и привидно бях щастлива. Но хората са казали: ” Първата любов не се забравя.” Една случайна среща ме върна отново в обятията на Сашо. Знаех, че върша грях, ала любовта ми се оказа по-силна. Когато майка му разбра, че сме любовници, тя ме предупреди, че ако не оставя сина й, ще разкаже всичко на съпруга ми. Вероятно беше права да ме мрази, защото в бъдеще Бог ме наказа сурово. Изминаха години. Едно след друго родих още две деца – момичета Обичах семейството си, ала колкото и да опитвах, така и не успях да изгоня Сашо от сърцето си. От сестра си научих, че е нещастен. Оженил се и скоро след това се развел.
По-късно долетя и страшната вест за неочакваната му смърт. Душата ми изгоря от мъка. Трябваше да се боря за любовта си, но страхът и скромността спечелиха. Ненавиждах майка му жестоко: според мен тя беше виновна за всичко. Един ден срещнах и самата нея. Вървеше бавно и неуверено, а на главата си имаше черна забрадка. Щом ме видя, спря, разплака се и каза: “Ако бяхте останали заедно, може би синът ми щеше да е още жив.” За съжаление твърде късно осъзна грешката си. Изминаха още години. На 35 загубих мъжа си и най-малката си дъщеря в автомобилна катастрофа. Сега съм сама. Децата пораснаха и отдавна имат свои семейства. Имам един принцип: никога не се намесвам в живота им. Мога да им дам съвет и дотам. Вече три години търся гроба на Сашо, но не мога да го намеря. Това лято ще отида отново да потърся. Искам да му се извиня: не за себе си, а за майка му. Защото тя ни обърка, вярвайки, че ако си беден – не си човек.
Източник: Лична драма
