Ако си говорите сами, определено не сте луди
Ако хората ви чуят, че си говорите сами, понякога има вероятност да си помислят, че не сте с всичкия си. Рядко, но се случва човек да си говори сам на глас. Ако има някой непознат наоколо, той може да си помисли, че имате някакъв психически проблем. Не бързайте да се плашите – това съвсем не е вярно. Говоренето сами със себе си не е показател на лудост и науката го е доказала. Сетете се колко често се се питали на глас: „Какво да си облека днес“, „Пак ли закъснявам за работа„, „Къде съм се дяна този ключ за колата“ и много други. А понякога е възможно да пресъздадете цял разговор сами. Представяте си човека срещу вас и започвате на глас да изричате думите, които искате да му кажете. Не, не сте луди, просто така репетирате въображаем диалог с него.
Когато си изразявате вашите мисли на глас, това по-скоро ви помага, отколкото да ви вреди. По този начин вие се мотивирате към извършване на някакво полезно действие и се самодисциплинирате. Учени са доказали, че хората, казващи каквото мислят на глас се мотивират по-добре, което им помага в личния и в служебния живот.
Такива хора са с позитивна настройка към заобикалящата ги среда, а и към себе си. Когато водим някакъв вътрешен монолог, той е важен за нас самите, защото така развиваме подсъзнанието си и тренираме своето поведение и емоции.
Ако стискаме зъби, таим в душата си, мълчим или крием нещо в себе си, това води до понижаване на самочувствието ни. Затова не трябва да подхождаме с мълчалив негативизъм, когато сме сами, а никак не е лошо понякога да изказваме нещата, които ни вълнуват на глас. Така е със сигурност ще ни олекне и ще бъдем доста по-самоуверени и с по-висока оценка за нас самите.
Ако ни предстои решаване на трудна задача, или някакъв проблем за решаване, не е лошо да си дръпнем една мотивираща реч, която ще ни дойде в помощ за да преодолеем предизвикателството пред нас. Но не е много добре и да прекаляваме с говоренето, когато сме сами. Особено с думите, които показват някакъв страх или тревога. Най-добре е да употребяваме мотивиращи изрази, които ще ни дадат увереност, че можем да успеем във всичко.
Някои хора пък усещат, че ако изкажат гласно своите притеснения, това окаже положително въздействие, защото така ще ги преодолеят по-лесно.
Ако сте си изгубили някаква вещ, която знаете как изглежда, то може да си я представите визуално и да изречете на глас коя и тя. Може и да ви звучи малко странно, но ще ви помогне по-лесно да я откриете измежду останалите. Причината е, че мозъка ви я визуализира по-лесно, което ви помага да я откриете. Но ако търсите нещо, което сами не сте наясно как точно изглежда, говоренето на глас няма да ви е от полза. Даже ще забави откриването на предмета. Пример за това е когато търсите определен продукт в супермаркета измежду останалите.
Още едно предимство на говоренето сами със себе си е, че така организирате и концентрирате лутащите се мисли в мозъка ви. Това ви можете по-лесно да се справите със задачите, които са ви на главата.
Едно нещо е сигурно – ако усетите, че си говорите сами, то със сигурност не сте луди.
