Акушерка плака с глас
Дата на публикуване: 24.04.2020
акушерка

Акушерка плака с глас

Акушерка съм и понякога имам случаи, които ме разплакват от радост. Слагам внуците да спят и отивам в другата стая. Взимам в ръце до половина готовия китеник, иглата, шарените вълнени отрязъци и започвам. Промушвам снопчето вълна, издърпвам го през нишката и го завързвам на възел. После втори, трети, втора редичка. Празник е. Дъщерята и зетят празнуват в ресторант с приятели семеен празник. Извикаха ме да гледам внуците, после да остана да спя у тях. А моят празник е всеки ден, когато видя как се сбъдват отдавнашни мечти, очаквани с толкова много обич и надежда. Колко радост видях днес, но и колко безпокойство! Сред толкова настръхналия ни огрубял свят, всеки с е свил навътре в себе си, не му остават сетива да усети радостта, сълзите от нея, сбъднатата мечта.

Работя от близо тридесет години като акушерка.
Поемам всеки ден малката искрица, пълна с много жажда за живот, лумнала с безпределна радост в очите на всяка от майките, родили своите деца. Трудно се измерват степените на преживяната радост. Изминалите години създадоха у мене точната величина за степента на светлината родена от радостта да посрещнеш рожбата си. Това си е само моя мяра. Тя е като реене на сноп лъчи със силна, много силна светлина! Научих се да разпознавам безпогрешно тази величина. Изстивам, когато видя различни очи на родилката, отместваща погледа си от детето и с очакване час по-скоро да напусне родилния дом и да го остави тук.
В такъв един момент настръхвам, когато видя, че такива очи, неспособни да пращат лъчи, се затварят, извръщат се с досада, а аз, поела малкия нов живот, съм готова да не им го дам никога повече.

Поемам и онези бебета, които не си отиват с майките, а остават тук. А оттук поемат към различните домове за сираци. Какви сираци са тези малки невинни душици! И те са от майка и баща създадени. Нежелани. Пред такива деца майчиното им сърце се заблъсква най-лудо, вдигам кръвното!…
Влизам в детското отделение и си мисля за съдбите на тези най-мили и най-невинни създания, накъде ли ще ги отпрати вятърът на живота. Ето, моченцето с номер 412 има затруднено дишане.

Какво ли е правила майкат апо време на бременността, за да отстрани срама си. Не, децата не са срам! Детето е слънцестоене в нашия свят, в сърцето на всяка майка. Слънце с непрекъсващо греене до края на земния път на майката. На онази майка – не. Бе излъгала мъжа си и вече големите си деца. Не тях, а себе си бе измамила, че лъжата й ще бъде неоткрита. Непреживяна. Бе се възползвала от това ,че мъжът й го осъждат за смъртен случай при тежка катастрофа да изтърпява наказание, а през това време тя… не знаела дали ще предвари неговото излизане. Като че ли щяла да успее. Но не би…

Стоя в предродилното и попълвам документите.

Всеки път се заричам да не изпитвам никакво съжаление в трудните предродилни часове на “онези” майки. Не всеки път успявам да запазя безразличие. Болката си е за човека, болката е изкупление, в този случай само наказание. След него не идва светлината, няма я радостта а само тъжно облекчение.

Вдигам глава от листовете и се приближавам до родилката. Избърсвам потното й чело, намокрям пресъхналите й устни. Жената понечва да благодари, но я спира студеният ми поглед на акушерка ,която на глед само си върши работата, и тя извръща глава. – още няколко дни ще трае това чувство на вина у нея – мисля си. – После ще си тръгне с чувството, че се е отървала и освободила от товавар.

Викат ме в приемната. Дано е от онези добрите случаи. Толкова години имам тази работа, не мога да престана да се вълнувам по този повод. Рутината и опитът не са изтрили съчувствиет оми към родилните мъки на майките. Защото това е велико търпение от тяхна страна. Само една майка може истински да разбере, що е това да родиш живот!

Санитарката бе пропуснала дребно на вид момиче, превито от болката. Поемам документите й. – Няма да се вълнувам – опитвам да си обещая. – и никакво любопитство – настоявам пред себе си. Но… не издържам. Разбирам всичко и се радвам. Иде ми да я прегърна като своя дъщеря и да й дам много кураж и сила да издържи всичко. Е, ще има радост – това ми стига. Дано дойде по-скоро и по-леко бебето!…

Тръгвам към детското отделение. Спомням си, че е дошъл ред за осиновяване на близнаците – момченце и момиченце. Не могат да ги разделят, а осиновителите не са посочили, че могат да вземат две деца. Ако тези не се съгласят, може би следващите! Буца застава на гърлото ми пред вида на заспалите кротко в тази стая деца с неизвестна съдба. С най-голяма болка ги изпращам в домовете за отглеждане, а само аз си знам как са дошли на този свят и ме боли от мисълта какво ли ги очаква.

Сутринта дочаквам в размисли. Онази, младата жена, която приех снощи, е родила лесно и вече е щастлива. Съобщила е новината на близките си.

Тази сутрин ще дойдат те – осиновителите. Семейството е от Варна. Кандидатстват от години. Техен е сега редът. Решавам да ги чакам и да поговоря с тях.

Дежурството ми отдавна е минало, но решавам да остана и да ги дочакам.

Посрещам ги в приемната. Бях виждала само жената.

– Децата са две – близнаци – казвам простичко и кратко. Жената погледна с молба и надежда мъжа си.

– Съгласни сме да ги вземем и двете – пак така простичко отговори съпругът.

След няколко дни трябваше да дочакат дооформените документи. Повярвах изведнъж на тази двойка. Очаквах ги в уговорения ден и час. Ако не бях на работа този ден, пак щях да дойда в болницата и да видя всичко с очите си. Мира няма да имам иначе.

Станах рано, не исках и не можех да мисля за друго – само се питах. Дали няма да се разколебаят. Ще дойдат ли, или са премислили и отказали. Влизам в болницата и отивам при близначетата. Бяха ги нахранили и спяха стиснали юмручета. Не ме сдържаше. Излязох на изхода. И ги видях. Идваха с букети, с погачи, с огромни пакети – един син и един розов. Едва се поздравихме от вълнение, грейнали от радостта. Те – новите мама и татко, поеха разтреперани по едно от децата. И заплакаха и двамата! От насъбралото се през годините очакване в надежда, от сбъднатата им мечта, от двойната им радост. Гледах ги, а те, клетите, не знаеха как дори да ги погалят, как да им се порадват. Само ги гледаха и сияеха, а сълзите им се стичаха от радост и вълнение!
Тук не издържам, и сълзите ми се ронят.
Не ги задържам и те бликват още повече. Около мене минават колеги в бели престилки. Разбират от какво се вълнувам толкова много. Щом плача, значи съм спряла на върпха на моята вяра – слънцестоенето…

Усещам бузите си мокри. Преживявам отново истински онази, вчерашната радост. Навеждам глава, поглеждам китеника и се усмихвам през сълзи – прекалила съм с вълната в жълто. В него пулсират слънчеви кръгове. – Ето го моя празник! – мисля си и прибирам китеника и снопчетата вълна в кошницата.

После дълго не мога да заспя до отдавна спящите ми внучета.

Ще ми стигнат ли силите да преживея всяка надежда?!…

Минка ЗАХАРИЕВА, Варна

Източник: Наборе

Facebook Notice for EU! You need to login to view and post FB Comments!
Още новини
Празни селски обзаведени къщи

Празни селски обзаведени къщи

Празни селски къщи има в доста краища на България. Те са здрави и обзаведени, намират се в живописни малки селца и са обявени за безплатно отдаване срещу стопанисване и поддръжка. Все повече местни прегръщат идеята на Фейсбук групата „Имот под наем без наем“ да...

повече информация
Годишен хороскоп 2022 година

Годишен хороскоп 2022 година

Годишен хороскоп 2022 година предвещава динамична 2022 година за всички зодии. Пазете здравето си и дръжте на старите приятели. Започваме от зодия Овен. Овенът е един от огнените знаци, които се характеризират с проницателност и решителност. През 2022 г. това...

повече информация
Дневен хороскоп 22 януари 2022

Дневен хороскоп 22 януари 2022

Дневен хороскоп 22 януари 2022 предвещава ден, в който трябва да се доверите се на здравият си разум и да внимавате с думите си, за да избегнете проблемите и финансовите загуби. Моментът също е подходящ да се посветите на разрешаването на финансови въпроси и да се...

повече информация
Дневен хороскоп 20 януари 2022

Дневен хороскоп 20 януари 2022

Дневен хороскоп 20 януари 2022 ви вещае ден, в който е добре да се учите от грешките си и да гледате уверено напред. Бъдете толерантни към чуждото мнение. Гледайте с оптимизъм на бъдещето, звездите показват, че нещата се подреждат и без вашата намеса. Бъде...

повече информация
Advertisements
Дневен хороскоп 19 януари 2022

Дневен хороскоп 19 януари 2022

Дневен хороскоп 19 януари 2022 предвещава ден, в който е добре да свършите неотложното до обяд. Бъдете по-дипломатични и тактични. Не пропускайте да отделите време, което да посветите само на себе си, ако имате нужда от това. Близките ще Ви зарадват с мил жест. Бъдете...

повече информация
Дневен хороскоп 18 януари 2022

Дневен хороскоп 18 януари 2022

Дневен хороскоп 18 януари 2022 ви вещае ден, в който настроението ви ще бъде повишено. Гледайте ведро към нещата от живота, предстоят Ви още толкова задачи, които не бихте могли да свършите, ако се хабите за всяка подробност. Ако е възможно, заемете наблюдателна...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.