Алкохолизмът съсипа семейството ми. Това е болестно състояние, което засяга много хора. Баща ми се пристрасти към алкохола, когато бях на 9 години. Точно в този период на бял свят дойде брат ми. Оттогава всички домашни задължения се паднаха на мен: почистване, миене, готвене. Бях като домашна прислужница, с една дума правех всичко. Вместо да имам нормално детство, аз се грижех за къщата и брат си. Налагаше се също да наблюдавам татко да не се напие. Щом брат ми тръгна на детска градина, трябваше да се грижа и за него. Мама работеше на две места, за да ни храни и плаща дълговете, които баща ми непрекъснато правеше. А той се пристрасти още повече към алкохола. Не искам да описвам пиянските сцени, няма смисъл. Той просто ставаше неадекватен. Започна да води приятелите си у дома и по цяла нощ пиеха и крещяха. Беше някакъв постоянен дълъг кошмар.
Живеехме в истински ад. Къщата беше отрупана с бутилки, а родителите ми вечно се караха и биеха. Дълго време мама стоически търпеше, накрая не издържа и се разведе с татко. Въпреки че изминаха години, още не мога да се съвзема от ужаса, който преживях в детството си. Понякога се чувствам така, сякаш имам рана в сърцето. До ден днешен видя ли мъж да пие, изпадам в паника. Не мога да обичам и трудно се привързвам. Осъзнавам, че може би никога няма да създам семейство. Травмите в детството ми пречат да опозная истинската любов. Не знам как да се справя с болката в гърдите ми, която ме задушава. Няма да простя на баща си. Заради него не мога да общувам нормално с мъжете и се страхувам, че до края на живота си ще остана сама.
Травмата от детството ще ми остане за цял живот. Никога няма да посегна на алкохола, защото видях как той разби семейството ми. Дали болката ще премине не знам, но мога да кажа на всички, които тръгват да залитат към чашката – недейте, ще съсипете няколко живота.
Източник: Лична драма
