Анорексията ми пречи
Анорексията е чест проблем, чието лечение е трудно. Но въпреки това хората не трябва да те мислят за болен човек, защото така не ти помагат. Ето какво ми се случи наскоро. Преди няколко седмици най-добрата ми приятелка дойде да ме посети и въпреки че знае за моята болест, аз все още се притеснявах да я видя. Тя живее далече от мен и аз не я бях виждал повече от година – така че естествено тревогата ми започна да се разраства, тъй като просто исках денят да протече перфектно и тя да не ми се подиграва, когато ме види.
Тревожех се за всичко, от онова, което щяхме да правим, разговаряхме за това, колко дълго ще остане, по кое време ще пристигне, че ще се изморя прекалено, какво, ако не мога да се справя … и най-важното е, че не исках разговорът да се върти само около моя проблем.
Работата е там, че понякога наличието на болестта ми може да бъде обременяващо. Може да започне да превзема живота ви, всяка ваша мисъл и поведение. Можете да се увлечете толкова от него, че да се почувствате изгубени. Губиш от поглед своята идентичност, нещата, които някога си обичал, нещата, които са те карали да се усмихваш, изведнъж стават забравени и се оказваш, че живееш в сенките на болестта.
Притеснявах се, че когато видя приятелката си, тя няма да ме види, просто щеше да види моята единствено моята болест. Че разговорът ще се върти около проблема ми или тя ще говори по заобиколен начин, за да не ме тревожи или разстрои. Притеснявах се, че болестта ми ще бъде бариера ще пречупи нашето приятелство…
Но толкова грешах!
Няколко дни, преди приятелката ми да дойде на гости, тя ми изпрати в колко часа ще дойде. Това беше толкова важно за моята тревожност и напрегнато очакване и ми помогна да облекча мислите си за деня. Уредихме приблизителното време, в което тя ще пристигне и си тръгне, което означава, че ми даваше място да подредя мислите си, без да се чувствам неловко или неудобно. Наличието на рутина е жизненоважно за психичното ми здраве и приятелката ми напълно разбра това. В деня, в който тя пристигна, ми изпрати и съобщение колко време ще остане при мен, което също ме улесни.
След като пристигна, решихме да отидем на разходка заедно с кучето ми. Това ни позволи малко време да си поговорим и да наваксаме пропуснатите моменти. Говорихме малко за моята анорексия и какво ще се случва по отношение на лечението. Тя никога не ме принуждаваше да говоря, нито поиска повече информация. Просто слушаше и когато казах това, което ми е приятно, продължихме … тя говори за някои неща, които е преживяла, и се чувствах наистина благодарна, че ми беше тактична и внимателна. Това ме накара да се чувствам наистина щастлива, че можем да споделим товара и че тя усеща, че все още може да говори с мен на всякакви теми.
Тя видя МЕН, я не болестта ми и това беше най-важното за мен!
След разходката решихме да отидем да си вземем кафе. След това го занесохме у дома. Това може да изглежда незначително, но приятелката ми беше достатъчно прекрасна, за да разбере, че препълнените кафенета в момента не са много добри за мен и би било по-лесно да си взема кафето у дома. Тя също искаше да избера кафенето, което също беше наистина добре обмислено от нейна страна. По този начин можех да избера мястото, което ми беше най-удобно и познавах менюто, така че да не предизвиква безпокойство.
През останалата част от деня отпивахме кафе, разговаряхме за нашите глупави колежански години, правехме някои занаяти и гледахме любимия си филм заедно. Беше перфектно! Нямаше натиск да се почувства или действа по определен начин. Не се задържахме на здравословните ми проблеми. Говорихме за неща, за които почти бях забравила и гледахме филм, който тя знаеше, че ми е любим. Забавлявахме се само двете, а това за мен означаваше щастие, защото се насладих на любов, привързаност, хубави спомени и усмивки.
Ако мога да оставя един малък съвет към всички вас, той е следният: Когато Ваш приятел е под влияние на болест, дребните неща, хубавите спомени и любим филм могат да го откъснат от реалността и да го разтоварят. Тези малки жестове могат да направят света по-красив. Преди всичко, бъдете мили, бъдете търпеливи и се опитайте да видите нещата отвъд болестта.
Източник: Време за промяна
