Асие се покръсти след поява на Дева Мария

Асие се покръсти след поява на Дева Мария

Асие се покръсти. “Зидам стени, редя облицовъчни камъни, мога да шпакловам, на всичко се научих”, казва сестра Христина. Тя е послушница в манастира “Св. Пантелеймон” на 300 метра под пътя между Пампорово и Смолян. Комплексът е изграден благодарение на 64-годишната жена.
Първата църква – “Св. Пантелеймон”, е построена преди 20 г. с доброволен труд и дарения от миряни. Тя е дарена на митрополията през 1998 г. и е осветена от покойния Пловдивски митрополит Арсений. На 27 юли 2006 г. на храмовия празник е направена първа копка на нова църква с патрони лечители св. св. Козма и Дамян. Съградена е само за 11 месеца.
Тя функционира от 2007 г. в съседство на първата църква. Осветена е от епископ Антоний, който сега е Западно- и Средноевропейски митрополит.

През 2008 г. фондацията на Христина дарява и този храм на Пловдивската митрополия.
Замислен е строеж и на трета църква в манастирския комплекс – на името на света блажена Ксения Петербургска.
В манастирския комплекс има аязмо, 5 стаи с по 3-4 легла за преспиване, кухня с трапезария. “Комплексът е със статут на манастир.
Всичко е дарено на Пловдивската митрополия”, казва отец Запрян Шиков, секретар на Архиерейското наместничество в Смолян и изпълняващ длъжността игумен на манастира.
“Чрез божията промисъл, вярата ми към Бога, любовта ми към народа направих този манастир. Мене няма да ме има на тази земя, а манастирът ще остане за целия български народ!”, казва послушницата.
Още след откриването на първия храм по неин адрес тръгват полярни мнения. Едни смятат, че е праведна служителка, други – че се възползва от страданието на хората. За лошите неща, които чува за себе си, сестра Христина отсича:

“За да отиде в рая, човек трябва да може да прощава и да обича душманите си.”

Всъщност сестра Христина е мюсюлманка по рождение и дълго вярвала в исляма. Работила е като електроженистка 12 г., била и бригадирка в строително-монтажен комбинат. За първи път влязла в църква по време на екскурзия в Роженския манастир.

Запалила свещ от 10 ст. и я заболяло сърцето, тъй като лишавала децата си от 2 вафли.

Когато се прибрала вечерта и останала сама в стаята си, се обърнала на запад, както го изисква ислямът, за да се помоли, че е сторила грях пред Аллах, влизайки в християнски храм. Изведнъж видяла как вратата, заключена отвътре, се отваря и през нея влиза жена, облечена цялата в черно. Изплашена, започнала наум да реди молитва от Корана, за да я прогони. Жената я заговорва, назовава я по име – рождената ѝ майка я кръстила Асие, а по време на възродителния процес ѝ дават името Сийка. Жената ѝ казва:

“Сийке, запомни, изпратена съм при теб от моя син, Исус Христос, аз съм неговата майка света Дева Мария. Ти трябва да носиш името на моя син и да приемеш източноправославната вяра.” Жената изчезнала безшумно, но много пъти след това пак ѝ се явява със същата заръка – да се покръсти.

След мистични преживявания и теразания, които по думите ѝ продължили около 3 години, през август 1988 г. отишла при майка си и ѝ казала, че трябва да ѝ помогне от Сийка да стане Христина и че трябва да приеме Христовата вяра.

Месец по-късно се покръстила. Твърди, че в полунощ след кръщенето ѝ на 30 септември Божията майка я събужда, за да ѝ честити християнството.

Казала ѝ, че има право на 3 желания, които Бог ще изпълни.

Първото желание на Христина било Бог да ѝ изпрати мъж християнин, но не по плът, а за да я напътства в християнската вяра и да има някакъв физически белег. Второто – да ѝ даде дарба да помага на хората, и третото – да не предава Богу дух, докато не направи поклон на Божи гроб. Постепенно започва да става точно така.

Среща Георги Палагачев от Смолян. Мъжът, който е известен из града като брат Георги, е пострадал с едното си око в затворения вече уранов рудник “Възход” край града. Брат Георги я въвежда в християнската религия, учи я кому да се моли и за какво и как да бъде добра християнка. Два пъти с него посещават светите земи – през 1994 и 2014 г. Точно на хълма Голгота край Йерусалим тя осъзнала, че трябва да изгради храм.

Разбрала къде да бъде и че трябва да се казва “Св. Пантелеймон”. Обикаля почти цялата страна, за да събира дарения и материали. Участва с труд в почти всички дейности по страежа.

Мястото, където се изгражда храмът, е известно като Аязмото и е върху земя на Георги. “Земята е на майка ми и на баща ми. За да не ги прехвърлят на мен, директно я дариха на основаната тогава фондация “Св. Пантелеймон” за изграждане на църквата”, казва Георги.

Според него манастирът се посещава много. Освен българи в него идвали да се молят и да запалят свещ гърци, румънци, руснаци и македонци, които отсядат в курорта Пампорово. “Миналата година сме продали 300 кг свещи”, отчита сестра Христина.

Преди да се посвети на църквата, тя има зад гърба си 2 брака и четири деца. “Те вече са семейни, всяко си има дом. Имам две дъщери и двама синове. Всички живеят в България, помагат на всеки храмов празник.

Баба съм на 8 внуци, 6 са моя плът, двама – осиновени”, разказва сестра Христина. В живота си имала моменти на пълна безизходица и отчаяние, но успяла сама да ги отгледа.

Заявява, че не иска награда за стореното от нея. Дори не иска да се говори.

Негодува, че в района на манастира няма добър обхват на мобилните оператори и се притеснява, че ако някой има спешна нужда, няма да може да се свърже, въпреки че комплексът е между областен град и курорт.

Голямата популярност на манастира се дължи на сестра Христина, за която поклонниците вярват, че е надарена с лечителски умения и пророчески дарби. Болни хора от различни краища на България ходят там с надежда да получат лечение и напътствия.

“Нищо не умея аз, а Господ.

В обителта се прави курбан в началото на месец май. Много хора се събират и за храмовите празници на св. Пантелеймон (27 юли) и св. св. Козма и Дамян (1 юли). Асие се покръсти

Източник: Спомен