Атанас Буров е бил оптимист
Атанас Буров е бил оптимист и е обичал България. Той казва така: “Аз не съм песимист. Аз съм дълбоко убеден, че каузата на България не е загубена и бих желал да вдъхна във вас същата вяра, да повдигна вашите сърца, да ви дам малко от моя оптимизъм, защото оптимизмът е извор на вяра и енергия, а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото, за да търпи,да се надява и да действува…”
Тези думи принадлежат на един българин, чиято любов към България е неизмерима. Българин, в чиято мъдрост трябва да се вслушаме и да си вземем поука. За нас той е от онези политици, за които работата е призвание. Той е държавник в истинския и пълен смисъл на тази дума. В този ред на мисли, смятаме, че особено днес е много важно да се вгледаме в живота му и да си припомним що за управници са се раждали в тази държава. Атанас Буров е роден в Горна Оряховица на 30 януари 1875. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово. Завършва право и икономика в Сорбоната в Париж през 1903.
Брат му Иван Буров също следва образованието си в чужбина. Завършва Търговската Академия във Виена, а след завръщането си поема управлението на свищовския клон на „Българска търговска банка”. Подобна съдба има и Атанас.След завръщането си от Париж той също навлиза в банковото дело. Всъщност това не е случайно. Бащата, Димитър Буров, основава през 1895 г. в Русе именно „Българска търговска банка”. По традиция бизнесът на бащата е трябвало да бъде поет от синовете му.
Атанас Буров е човек на действие, което е доказал и неведнъж. Банковото дело му отеснява и той разширява интересите в журналистиката и политиката. Става член на Народната партия, която впрочем е създадена от банката на баща му и съставляващите я предприятия. Трибуна на политическите му възгледи се превръща вестник “Мир”, където са изложени едни от най-запомнящите му се цитати и мисли, показателни за отношението му към обществения живот на България.
Фактът, че произлиза от богат и виден род, не го спира да участва в Балканската война като подпоручик. Той се отличава в боевете и е награден с орден „За храброст”. Това е поредният негов акт, който изкачва авторитета му в йерархията на обществения и политически живот. На 1 юни 1913 г. Атанас Буров е назначен за министър на търговията и индустрията в кабинета на Стефан Данев. Мимолетното управление на това правителство, както и неспокойната обстановка в държавата, го карат да преосмисли възгледите си. Не след дълго идва и Първата световна война, срещу чието присъединяване към страната на Тройния съюз се обявява Буров. Той е твърд защитник на Антантата. Неведнъж предрича пагубен край на войната, за което се оказва и прав.
Катастрофалният изход от военния конфликт води и до преустройство в политическия живот на страната. За кратко Буров е министър на търговията в правителството на Стамболийски. За една година той извършва значими реформи, необходими в след военна България. Чрез тях кредитната система на страната постепенно се стабилизира. Ефектът се вижда след 1923 година, когато с огромни усилия и с цената на нови косвени налози бюджетните дефицити постепенно са преодолени. Търговията се оживява, а инфлационното печатане на пари се изоставя с въвеждането на по-модерни форми на разплащане – полици и банкови чекове.
През ноември 1920 г. се обединяват Народната и Народнопрогресивната партия в Обединена Народнопрогресивна партия, за секретар на която е избран именно Буров. Неговата политическа дейност се свързва с опитите му за обединяване на всички десни партии, които се противопоставят срещу режима на БЗНС, както и акциите на БКП. Този момент поставя всъщност и черно петно в биографията му след промените от 1944 година. Именно в хода на тази дейност се оформя и Демократическия сговор. В центъра му стоят Буров и Ляпчев. През 23-та година, непосредствено преди Деветоюнския преврат, в “сговора” се оформят две крила. Едното можем да наречем умерено, тъй като то иска демократични принципи в управлението. То е водено именно от Буров и Ляпчев. Другото, което е радикално по същност, е представено от проф. Цанков и ген. Вълков.
През 1926 година идва и времето на Буров. Властта взима правителството на Андрей Ляпчев, а за външен министър е назначен големият български банкер. Сложната вътрешна и външна обстановка изисква доста усилия от страна на външния министър, който заедно с финансовия министър Владимир Моллов постига редица успехи, сред които отпускането през 1928 г. на заем, наречен „Стабилизационен”. Целта е стабилизиране на националната валута и развитието на транспорта. Едно от огромните постижения на Буров е намаляването на “Репарационния дълг” от Първата световна война. Въпреки негативното и пренебрежително отношение на Великите сили към България, страната ни успява значително да намали вноските си към победителките от Първата световна война.
Следващите няколко години от живота на Буров не са много активни в политическия живот. Превратът от 1934 година на практика ликвидира парламентаризма, с което се ограничава и дейността му. От своята трибуна – вестник “Мир”- той многократно призовава народа да не одобрява този тип управление.
Макар блестящ политик и банкер, сложната политическа обстановка от този период в България му създава пречки. В края на 30-те години далновидният Буров предусеща настъпването на нов световен конфликт. Неведнъж той често заявява, че този ще е с много по-сериозни последствия дори от Първата световна война. Виждайки накъде отиват нещата, той има идея да се създаде антифашистки фронт, но така и не успява да убеди политическите лидери. Съгласява се да влезе в правителството на К. Муравиев, което управлява едва няколко дни, тъй като идва датата 9-ти септември. За него това е последният шанс България да бъде спасена.
Нататък събитията са ясни. Обявената ни от СССР война води след себе си сериозни промени. Старият политик остава привърженик на парламентаризма и демокрацията, което се оказва вероятно и причината за бъдещите събития. Осъден от Народния съд, той лежи в затвора, а през 1948 г. е изселен в Дряново. През 1951 г. отново е задържан и осъден от Народния съд на 20 години затвор. Макар че Буров води достоен живот, далеч не може да се каже, че смъртта му е подобаваща, а даже напротив – отношението на управляващите към него е унизително и обидно. Той, както мнозина други, си отива от този свят, отритнат от новата власт. Умира в Пазарджишкия затвор на 15 май 1954 г. от хроничен миокардит и пълна сърдечна недостатъчност на 79 – годишна възраст.
Ние от “Българска история” не можем да останем безразлични към личността на този голям български общественик и интелектуалец. За разлика от много други, той влиза в политиката единствено с намерението да даде своя принос за благоприятното развитие на държавата. През целия си съзнателен живот Атанас Буров е бил воден само и единствено от патриотизма и любовта си към България. Това се потвърждава и от писмото, което изпраща на съпругата си Смарайда:
Мисля за България, мечтая за теб. Ти и България сте ми двете любовници, едната на ума и живота ми, другата на чувствата и на сърцето ми. И двете сте ми еднакво мили, еднакво необходими, еднакво най-важните стимули на живота ми. Да изтръгна едната или другата от сърцето си, значи да откъсна част от себе си, да осакатя живота си
Източник: Виж ти
