Аз бях осиновена
Дата на публикуване: 29.11.2020
аз бях осиновена

Аз бях осиновена – точно както много съдби по света. Моята история сигурно не е изключение. И аз, подобно на повечето изоставени бебета, съм била осиновена. Семейството, което ме отгледа, ме обичаше всеотдайно. Като дете нищо не ми липсваше, имах приятелки, нови дрехи, празнувах тържествено рождените си дни. Един ден чух две съседки да си шушукат зад гърба ми. Нарекоха ме „хранениче“ и когато попитах мама какво означава тази дума, тя ми каза, че съм осиновена. Расла съм в корема на друга майка, която обаче не е можела да се грижи за мен. Тогава бях на 10 години. След като научих, животът ми не се промени кой знае колко, но в душата ми зейна празнина. Започнах да си мисля за биологичната си майка и да мечтая един ден да се срещнем. Когато осиновителите ми починаха, бях на 35 години. С мъжа ми Георги нямахме деца и аз много се притеснявах. Реших да намеря майка си и да споделя с нея проблема си.

Надявах се това да ми помогне да зачена. Макар и доста трудно, научих адреса на жената, която на 19 години ме е изоставила. Открих я и когато звъннах на вратата на апартамента й в един малък град, сърцето ми щеше да изскочи. Отвори ми възрастна, побеляла жена, която намусено ме попита кого търся. Видът й ме отблъсна. Исках да я прегърна и да усетя топлината й, но тя равнодушно ме покани да вляза. Когато й казах коя съм, леко потрепери, но остана невъзмутима. Обясни, че от деня, в който ме е родила, е изтекла много вода и нищо не може да се върне. Дори не попита как живея, омъжена ли съм и имам ли деца. Тръгнах си и се зарекох никога повече да не я търся. Всъщност имах само една майка – тази, която заедно с баща ми ме отгледа от парче месо и ме направи добър човек.

Георги забеляза, че съм разстроена, и двамата взехме твърдото решение да си осиновим момченце. Нито за миг не изпитах притеснение, че детето няма да има моята кръвна група. Бях сигурна, че ще съм добра майка и то ще израсне обичано от нас, двамата. Когато от болницата ми се обадиха да отидем и да видим бебето, бях толкова щастлива, че тръгнах по чехли. Една акушерка го държеше за крачетата с главата надолу, а детето беше червено като рак и плачеше. Стана ми толкова тъжно, че веднага нежно го взех на ръце. Вече бяхме обзавели детската стая, купихме креватче, играчки, корито. Когато за първи път го изведох в количката, бях горда с красивото си дете. Спеше като ангел и нито една нощ не ни събуди с плача си. Разказвам всичко това, защото искам да помогна на хора, които са в моето положение. Които се страхуват да вземат важно решение, колебаят се или имат нужда от красив пример.

Цветана

Източник: Виж ти

Още новини
Българската цивилизация

Българската цивилизация

Българската цивилизация е по-древна от египетската. Учени се обединяват около тезата, че има много признаци, че по българските земи е съществувала цивилизация, която е била в пълен разцвет още преди времето на Древен Египет. В галерия Credo Bonum беше представен...

повече информация
Германия спира АстраЗенека

Германия спира АстраЗенека

Германия спира ваксината АстраЗенека. При хората на възраст под 60 години, на които е дадена първа доза ваксина срещу коронавирус на АстраЗенека в Германия, ще получат различна ваксина като втора доза, решиха федералният и регионалните здравни министри, цитирани от...

повече информация
Жан Виденов изчезна

Жан Виденов изчезна

Жан Виденов изчезна! Вдън земя е потънал бившият премиер Жан Виденов, споделят негови приятели. Безработният политик не благоволил да си вдигне телефона дори на рождения си ден през миналата седмица, когато навърши 62 години. „От месеци насам е изключен или дава...

повече информация
Най-ревливите зодии

Най-ревливите зодии

Най-ревливите зодии са точно 4 на брой. Според астрологията има четири зодии, които са силно чувствителни и докачливи. Те лесно се нараняват от другите и сълзите бързо потичат от очите им. Но тези зодиакални знаци не позволяват на другите да знаят за техните чувства,...

повече информация
Advertisements
Страх ме е от брака

Страх ме е от брака

Страх ме е от брака и това е моят голям проблем. Така започва моята история. От 3 години имам чудесна връзка с едно момче, което е с 12 години по-възрастно от мен. Аз съм студентка тук. Той, обаче, преди 7 месеца реши, че няма работа за него в България и замина да си...

повече информация
3 години се развеждах

3 години се развеждах

3 години продължи моята мъка. Пиша на всики вас с огромна болка в душата, надявайки се ми олекне и да събера малко себе си. Накратко: на 34 години съм, разведена, с дете на 11 години. Разведена съм официално от 4 години, но повече от 3 години се развеждах: бившият не...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.