Аз не протестирам, защото от много скачане ме заболяха. Казвам се Ангел, от София съм и наскоро навърших половин век – една достолепна възраст. Аз съм мъж здраво стъпил на краката си. Имам страхотна професия и любящо семейство. Много приятели ме питат защо не ходя по протестите. Отговорът ми винаги ги изненадва – просто им казвам, че подобни съм ги скачал и преди. Последните ми скокове на Орлов мост завършиха през 2013 година. След това установих, че няма никакъв смисъл от скачане. Не защото съм доволен или недоволен – просто нещата тук винаги ще се въртят в кръг. Който и да се качи на власт, няма да има съществена промяна. Опитах да живея в Германия, когато дойде Царя и не беше никак зле. Но заради голяма любов се върнах в България създадох семейство. Не съжалявам за нищо! Политиката спря да ме вълнува, защото от нея печелят тези, които са на власт. Аз си гледам моята професия, гледам да си почивам и не се интересувам от това кой за кого е. Отнасям редовни критики от приятели и близки, че трябва да се протестира или че не трябва. Ама докога да скачам бе хора?
Още от 1990 година съм по площадите. Бях там и по време на жанвиденовата криза. Все нови надежди, нови хора, а то нещата не се променят. Винаги някой от някого ще е недоволен. Сигурно хората имат право. Но вместо да мисля над тези неща, аз избрах да си гледам живота. Надявам се само нещата да не станат твърде лоши, защото тогава искам или не пак ще трябва да скачам. И накрая може би пак ще ме излъжат. Първо ще ми обещаят светли старини, а после ще се отметнат от казаното за сметка на собственото си забогатяване.
Не, благодаря, аз бях дотук. А ако има избори, наистина не знам за кого да гласувам. Накрая може да мина и в графата негласували и да отнеса поредните критики на хората около мен. Светлото бъдеще може и да не се случи, както ми го обещават. Но аз съм си изградил моя свят, свят, който ми харесва. Така че животът продължава, гледам само напред.
