Аз съм на 36 години
Аз съм на 36 години и често ме питат дали няма да се задомя. Иска ми се да мога да кажа,че ще го направя, но след това, което ми се случи не мисля, че имам кураж да се доверя на мъж отново.
Преди 3 години постъпих на сегашната си работа. Фирмата беше и все още е сървиз център и се работи по проекти с чужденци. Аз знаех френски и английски език от гимназията, а после записах специалност „Бизнес администрация“ и това ме правеше идеалният служител за проекта, по който работехме.
На втората година от постъпването ми, шефката ни събра и каза, че на посещение ще идва работна група, начело с регионалният проджект мениджър. Ние не му бяхме пряко подчинени, но имахме общи задачи по проекта.
Групата пристигна в началото на февруари. Чужденците се държаха любезно, но дистанцирано и само проджект мениджърът пожела да опознае екипа ни по-отблизо. Дидие беше строен, не много висок мъж със симпатична усмивка. Шефката ми му предложи да излезем всички на работна вечеря. По време на вечерята нямаше как да не забележа интересът му към мен. Макар че в екипът ни имаше доста по-млади и привлекателни момичета от мен, той не сваляше поглед и всякак търсеше начин да говори с мен. След вечерята, на изхода от ресторанта той ми каза: „Ще очаквам да се видим и утре на работен обяд“. Веднага разбрах че това е покана за среща.
В оставащите дни от работното посещение, успяхме да излезем още 3 пъти с Дидие. Последната вечер ме покани на питие извън работа.
Приех – бях очарована от галантното му отношение, от знанията и светогледа му. Времето мина неусетно и вече беше 23.30 и аз казах, че ще поръчам такси, а той ме попита дали живея сама. Разбрах какво очаква да се случи, а и аз бях готова. Нощта с него не ме разочарова.
След това не спирахме да си пишем. Виждахме се, както по работни онлайн срещи, така и във вайбър вечерите. Бях на върха на щастието.
В началото на юли заминахме за гръцки курорт. Всичко беше наред, макар да ми направи впечатление, че Дидие пие по 7-8 коктейла на ден, освен твърдият алкохол вечер, но ми каза че това било типично за французите. Приех обяснението, а в последният ден от нашата почивка ми подари красив медальон.
Обеща да дойде отново през септември и намекна, че ме очаква изненада. Но съдбата ме изненада първа!
Един ден в офиса чух шефката ми да си говори с шефа на друг отдел – „Ти разбра ли за продежкт мениджъра?“; „За Дидие ли, не?“. Шефката ми шепнеше, но не пропуснах нищо. „Излизал с наша колега от офиса в Марсилия от около една година; в момента момичето е в болница – той се напил, скарали се и я ударил в стената; получила тежък кръвоизлив.“ „Не мога да повярвам“.
Бях съсипана! Освен че бях резервен вариант за Дидие, се оказа че имам чувства към насилник.
Реалността беше безпощадна! Само се радвах, че никой не знаеше за връзката ни!
