Българка изродила 3000 бебета
Дата на публикуване: 18.11.2021
българка

Българка изродила 3000 бебета! Почти нищо не знаем за нея – Христина Хранова Ценкова, както и за родното й село Клисура, заличено от земите на Софийска област още през ужасите на многовековното османско робство. Семейството й, побягнало от робските безчинства в селото, заживява в югоизточните покрайнини на София, някъде около днешната черква „Св. Седмочисленици“. Баща й – Храно Овчаря – отглежда овце, има 18 деца: 12 сина и 6 дъщери. Неговите черти унаследява и най-малката му дъщеря Христина – сила и свободолюбие, буйност, любознание и дързост. Родена през 1852 г. и израснала във възрожденска семейна среда, момичето решава да бъде част от националноосвободителното ни движение. Именно тя пренася, преоблечена като мъж, писма от Васил Левски по негова заповед по комитетите.
В деня на баташкото клане Христина е била в църквата и е избягала като по чудо. В Освободителната война загиват шестима от братята й, преди това – в Сръбско-турската война от 1876 г. – други нейни четирима братя, с една надежда – да помогнат на България.

След Освобождението заминава да учи в Русия, отпусната й е стипендия за даровити ученици. Завършва курса на Повивалний институт при Имперския университет „Cв. Владимир“ в Киев. Завръща се в България през 1881 г. като първата българска акушерка. Благодарение на отдадената й работа, през 1882 г. в София, в Александровска болница, е открито първото родилно отделение в България. Христина Хранова работи с безукорна привързаност към професията си – 30 години. Най-напред в София, после в Лом и в Силистра, най-дълго във Варна – от 1899 г. към 17 години. Ръката й „изтегля“ из недрата на родилките не по-малко от 3462 нови живота, съобщава и „Списание 8“. Освен това, тя е изключително добра плувкиня и е първата в света жена воден спасител. През 1907 г. е наградена със сребърен орден „За гражданска заслуга“ – през времето е успяла да спаси не по-малко от 54 давещи се от морето. По онова време в Морските бани във Варна не е имало спасители, а във водата са ставали нещастия. И тя се изявява като първа българска „морска“ спасителка „неканена и редовна“. Възхищава хората със своята състрадателна душа, с рядката си смелост. За истинското й самопожертвование варненци са й дълбоко признателни.

Навярно тя е и първата неофициална българска състезателка по плуване. За нея се разправя, че при облози за дълго надплуване – въпреки своите 50 години – е побеждавала млади моряци. Обичала е и да се шегува – веднъж, маскирана в женската баня като „черно чудовище“, внезапно се появила откъм морето, при мъжката баня, и стотината изплашени мъже набързо се разбягали…

Но не спира дотук – по време на Сръбско-българската война Христина отново проявява изключителната си храброст и дори е ранена. Две десетилетия по-късно, през 1913 г., тя нарамва за трети път пушката и се включва в Междусъюзническата война, като навярно е била малко над шейсет години. Достойна и уникална българка, на която за жалост и срам държавата обръща гръб, като обрича последните години на тази велика личност в мизерия и глад.

„…и аз отново наденах войнишкия шинел и се сражавах при Куманово, Егри-Паланка, Кочани и Джумая. Сега обаче аз почувствах за пръв път, че силите ми изневеряват. Стари недъзи ме заставиха да сложа милата пушка в ъгъла…“, пише Христина в молбата си за отпускане на държавна пенсия.

Малко радост изпитва в личния си живот – завинаги остава самотна. И тиха, някак незабележима. Здравето й непрекъснато отслабва. Натиска я крайна беднотия и я приютяват временно милостиви познати хора, те още не са забравили добрините й. Но с подаяния само не може да се живее, опитва се с истината за заслугите си към България да предизвика съчувствието и разбирането на Народното събрание.

„Стара, немощна, недъгава – аз не съм в състояние да изкарвам прехраната си и медленно се топят и последните ми сили в грозна мизерия. Има дни, когато съм принудена да гладувам; зиме зъзна от студ… Никой няма да заклопи моите старчески очи, когато дойде часът на смъртта. Но поне спасете ме от страдания и лишения до тоя върховен час… Аз не искам много. Помогнете, колкото да не умра от глад и студ…

Милост, милост, синове на България!…

Дълго не се трогват сърцата на „синовете на България“, най-после – в началото на март 1918 г. – Народното събрание й отпуска „пожизнена народна пенсия“ – 60 лева месечно. Толкова е струвал един метър плат хасе. Или с пенсийката е могла да си купи килограм сирене, килограм захар, един сапун за пране, както и всеки ден по един черен хляб…

Около четири години не е гладувала, умира през ноемврийската есен на 1922 г. Както пише неин биограф, погребват я „стари бойни другари в гроб без паметник гроб отдавна „заличен“… И до днес нейният образ тъне в тихо забвение.

Някога издатели и книжари са отпечатвали пощенски картички за заслужили българи, днес ги оценяваме като несравними документи с рядка историческа стойност. Пощенска картичка е издадена и за Христина Хранова – през 1911 г., тогава й е празнуван двоен юбилей: 30 години „непрекъсната“ акушерска работа и 60 години от рождението й. Тя е в опълченската си парадна униформа, открояват се шестте й ордена и медали.

Грях е да не я помним, да не ценим безкористното й служене на България! Старозагорци като че най-добре се свързват с паметта й – на нейното име кръщават своя полувисш медицински институт. Животът на Христина е описан в книгата на Кирил Божилов „Забравени истории на София – първи българки в обществения живот“.

Източник: Бгнау

[frontpage_news widget="7303" name=""]
Касисът е много полезен

Касисът е много полезен

Касисът е много полезен сезонен плод. Освен характерния вкус, той има и ценни хранителни стойности и лечебни свойства. В същото време съдържа сравнително малко калории. В медицината най-често се използват сок от касис, листа и масло от семената му. В 100 грама от този...

повече информация
Дръжки от череши

Дръжки от череши

Дръжки от череши не бива да се изхвърлят. Черешите са едни от най-хранителните плодове. Но знаехте ли за ползите за здравето на черешовите семена? Какво всъщност е черешата? Черешата е плод от рода „Prunus“ и е част от семейство „Rosaceae“. Името му идва от...

повече информация
Лукът е много полезен

Лукът е много полезен

Лукът е един от най-старите зеленчуци, познати от хиляди години. Важното е, че освен вкусовите си качества, има и ценни лечебни свойства. Лукът е бил важен елемент от народната медицина и днес с готовност посягаме към него не само в кухнята. Разберете защо лукът е...

повече информация
Лимонът сваля кръвното

Лимонът сваля кръвното

Лимонът сваля кръвното ни налягане, пречиства и детоксикира. Когато сутринта отидем в кухнята, първата мисъл, която изниква в главата ни, е да пийнем ароматно кафе или чай. Ами ако започнем деня си с чаша топла вода (може би на стайна температура) със сок на половин...

повече информация
Гняв към хората изпитват 5 зодии

Гняв към хората изпитват 5 зодии

Гняв към хората изпитват 5 зодии. Смятате ли, че сте от хората, които нямат търпение към другите и понякога си повтарят в претъпкан автобус, че „мразят хората“? Повярвайте ми, има и такива, за които е обичайно да се чувстват раздразнени от присъствието на другите....

повече информация
Топлинен или слънчев удар

Топлинен или слънчев удар

Топлинен или слънчев удар - и двете състояния са много неприятни. След многото прохладни месеци през лятото обичаме да прекарваме повече време на открито. Струва си обаче да запомним, че дългото излагане на топлина може да има отрицателни последици, а термичното...

повече информация

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.