Българка в чужбина избягва други българи
Българка в чужбина не иска да си комуникира с наши сънарозници. Ето какво ни разказва тя:
17 години работя в Гърция като преди това в България съм работила в завода „Арсенал” АД в Казанлък в продължение на 9-години. След като останах без работа реших да емигрирам през далечната 1991 година.
Бях само на 34 години тогава. Тръгнах с автобус, който ни остави пред някакъв офис за намиране на работа (графия), където работеше една българка и ме изпрати на работа на остров Хиос. Незнаех гръцки език тогава. Работих около месец, върнах се в Атина и ми намериха вътрешна работа и така 17 години. После се прибрах за 7 години в България и отново се върнах. През 1999 година, когато започна първото узаконяване, семейството при което работех в град Спарти ме узакониха в ОГА.
Какво беше първото ви впечатление?
Много добро. Работих в прекрасно семейство около 6-години, но човека за който се грижих почина и се прибрах в България. Беше интелигентен и добър човек. 8-години по-късно се наложи отново да се върна в Гърция, тъй като имах лична драма, която ме изпрати на гурбет. В България работех в старчески дом, където заплащането е само 400 лв, които не стигат за нищо.
Какво мислите за българите в Гърция?
Не им вярвам, никой не е готов да ти помогне. Точно обратно. Не контактувам с българки.
Разочарована съм от отношението им към сънародници помежду.
Преди време се запознах с две българки, които ми поискаха телефона. Тогава работех в Пирея. Обаждаха ми се през почивните дни, като след време буквално ми „откраднаха” работата. От тогава преустанових всякакви контакти с българи.
През почивния ден имам познати две гъркини, които мога да посетя или се разхождам по улиците като вълк-единак. Предпочитам сама отколкото да контактувам с българки. Надлъгват се една на друга.
Как се справяте с живота тук?
Харесва ми Гърция, искам да и намеря добра и спокойна работа. В момента работя в една къща и се грижа за двама възрастни. Нямам лично пространство, нито стая. Не ми позволяват да гледам нито телевизия, нито да се къпя. Бабата постоянно ходи и мърмори след мен.
Налага се да спя с 94-годишен дядо в една стая, тъй като бабата, която е на 85-години спи в другата стая. Условията са ужасни. Багажът ми е струпан в една стая и се налага да ровя, когато ми е необходимо да ползвам нещо.
Кой ви изпрати там на работа и как намирате работа в Гърция?
По принцип работа съм намирала от графии и познати гъркини.
Последната работя на която съм в момента ме изпратиха от графията на ул. Капудистриу 17. Уведомих българката, която работи там за лошите условия, но тя се отнесе с неразбиране. Те просто ти намират работа докато им платиш след което не взимат никакво отношение, когато имаш проблеми.
Колко плащате на тези офиси за намиране а работа и до колко са законни?
200 евро за три месеца. В рамките на три месеца можеш да смениш 3 пъти работата си при добро желание от страна на графията, а за гърците, които ни наемат на работа за тях важи същото за 6 месеца при същото заплащане. В рамките на 6 месеца те мога да ползват услугата на съответния офис.
При какви условия бихте се върнала в България?
Когато си реша финансовите проблеми, тъй като в България работя за 200 евро на месеца, а тук поне за 600 евро с цената на много лишения.
Янка как протича един ваш работен ден в Гърция?
В грижи за двама възрастни, които не спят и през нощта. На другия ден след като не мога да и почина не съм и пълноценна за деня, който ме очаква отново пълен с грижи.
Единственото, което не правя е да готвя. Всичко останало е на моя гръб. Не готвя защото бабата ми няма доверие. Чух я един път да споделя с приятелките си, че й хапчетата тя давала на дядото, защото ни нямали доверие.
Предстоят парламентарни избори в България. Ще гласувате ли и какво мислите за България?
Ще гласувам, защото дори и един вот понякога може да обърне нещата и искам да съм съпричастна със съдбата на Родината ми, макар и далеч от нея. България ми липсва, семейството ми липсва, но…имам финансови проблеми, които трябва да реша преди да се завърна в България.
Посланието ви към българите в чужбина.
Да бъдем задружни и да си помагаме, защото ни обединява една съдба.
Янка Желева Абрашева от Казанлък
Източник: Булгарос
