Български лекар работи в Англия
Български лекар – специализант съм в голяма болница в България. Избрах да работя в чужбина, заради редица наболели проблеми, с които младите лекари в България се борим ежедневно. Мизерните заплати, липсата на структурирана система на специлизация, неуважението на обществото към професията ни, лошите условия на труд. Това са само част от проблемите, които накараха много колеги да се “евакуират” от България. Ние, специализантите в нашата система на здравеопазване, ежедневно сме подложени и на огромна писарска дейност, граничеща с трудовете на философи от Античността. Всички тези трудности ме накараха да потърся работа като лекар в Англия (Англия обича българските лекари). Смятам, че това е най-удобният начин лекари-специализанти да получават английско заплащане и едновременно с това да продължат специализацията си в България. За 1 седмица работа там взимам значително повече от заплатата си за цял месец тук.
Настаняването и храната ми са също безплатни във Великобритания.
Така със спестените в Англия само за 7 дни няколко хиляди лева мога да живея нормално в България през останалите 3 седмици. Чудя се как без да работя в Англия щях да си плащам квартира и въобще да живея.
Трудно ли беше започването на работа в чужбина. Защо избрахте Великобритания?
Да, трудно е, когато един доктор опитва сам да намери работодател във Великобритания. Буквално можеш да се изгубиш в океана от агенции, които предлагат работа за лекари. И тук, като във всяка сфера, има доста некоректни компании. Възползват от нашето незнание на английската система и закони или пък просто гледат малко отгоре на български лекари. Като зададеш въпрос, чакаш с месеци конкретен отговор. В началото получаваш рекламен материал вместо отовор на въпроса си.
Другите проблеми са свързани с документите, необходими за получаване на английски лиценз (GMC). Очаква се от нас да попълним подробно професионално CV в английски формат (първата голяма пречка) и още доста документи, които са изцяло непознати за нас .
За мое щастие ми помогна английска фирма, в която работи и българин, а има офис и в София. Съдействаха ми в целия процес на кандидатстване. Подкрепяха ме при всяка трудност.
С тяхна помощ успях да получа лиценз за практика, без да се налага да държа трудния IELTS тест, който повечето колеги не могат да преминат успешно. Помогнаха ми с подготовката на документите, предоставиха ми типови въпроси и материали за интервюто. В Англия се изискват много по-детайлни документи – като се започне от CV-то (от над 10 страници) и се свърши с откриването на английска банкова сметка. Банкова светка в повечето случаи се открива само след насрочено за след няколко дни интервю, за което от банката изискват редица документи.
Със съдействие от агенцията бях поканен на интервю и скоро получих работа в UK. Сега самият аз помагам на наши колеги да започнат работа в UK, защото знам какво е да имаш приятел в най-важните моменти. А и се радвам като малко дете, когато видя имена на наши лекари в английските болници. Затова сега и съдействам с каквото мога на български лекари да започнат работа в Англия, Ирландия или Обединените Арабски Емирства.
Избрах да работя във Великобритания, защото чуждият език, който знам най-добре, е английски. Намирам, че работата в англоезична среда ми помага много. Английският е световният език на медицината – чета на английски, за да съм в крак с времето, нововъденията и т.н. От личен опит знам, че на практиката ми във Великобритания всички работодатели в развития свят гледат по съвсем различен начин, отколкото на практиката ми в България, била тя и във водеща болница.
Работата като лекар в Англия наистина отваря врати към Австралия, Канада, любимата ми Нова Зеландия, Обединените Арабски Емирства, Катар и т.н. Нищо не става без препоръки в англоезичните страни. Често се обаждат и на препоръчителите. Имах малки проблеми с моите колеги в България, когато им се обадиха относно препоръките. Просто начините за колегиална комуникация са различни в това отношение. Сега вече имам препоръки от английски колеги. Знам, че ще отговорят навреме при запитване от нов работодател – и на имейла и на обаждане по телефона.
Каква е разликата в организацията на работата и практиката между Великобритания и България?
Разликата в системите на здравеопазване е голяма. В Англия държавното здравеопазване (NHS) е на изключително високо ниво, защото държавата е най-добрият “стопанин” на острова. Невъзможно е да чуеш изрази от типа “докторе, я по-пестеливо с този консуматив” или “това лекарство ще го пазим за специални случаи”, “свършиха хипоалергичните ръкавици”. Много ме впечатляват отношенията между лекари и сестри – основават се на висок професионализъм и етика. Лекарят е като генерал сред своята армия от сестри, но не налага решенията си, а ги обсъжда с тях. Нагрубяването на колеги и дори говоренето на висок тон се счита за недопустимо и се наказва във всички случаи.
Смяната на стави е най-разпространената операция на острова. Често се шегуваме с колеги, че повечето ни пациенти са като Robocop . Справянето с болката се осъществява превалентно с опиоидни аналгетици като Oramorph, Diamorphine, Codeine phosphate, Tramadol, Oxycodone, Pethidine , което е нещо странно за нас, понеже този тип медикаменти в България се използват при онкоболни или терминални пациенти. За първи път в кариерата ми се наложи да ги използвам ежедневно в своята практика в UK .
Честата им употреба в UK обаче е довела до откровеното “наркотизиране” на някои пациенти. Овладяването на болката при тях си е голямо предизвикателство за всеки европейски лекар. Имал съм случаи, в които пациентите са толкова привикнали към сериозни опиоиди, че единствено интравенозното приложение на Морфин има някакъв ефект. А всички колеги знаят опасността от депресия на центъра на дишането и произтичащите последици от това. На няколко пъти ми се наложи да ползвам Naloxone точно заради такива пациенти, а това от своя страна ме върна в порочния кръг на болката. Но, както обичаше да казва един мой колега, по-добре да са с отворени очи и да ги боли, отколкото обратното.
Друг интересен момент е захранването на пациентите веднага след операция. В Англия пациентите не обичат да “гладуват”, а и докторите не обичат да ги държат “гладни”. Много скоро след операцията се сервира солидно количество храна, което обикновено завършва със сериозни повръщания и гадене. В този момент започва един порочен кръг на непрекъснато изписване на антиеметици. В UK се предпочита Ондансетрон – отново нещо странно за мен. В България го използваме главно за лечение на хора с гадене и повръщане, индуцирано от химио или радиотерапия.
Друга разлика в системите ни на здравеопазване е, че на острова лекарите сами слагат абокати на пациентите, взимат кръв. В нашата страна това се смята за изцяло сестринско задължение. Някои от колегите-лекари го приемат едва ли не като обида, ако някой ги помоли да направят подобно нещо. Задължително трябва да обясним на пациента какво представлява всяка процедура и какви са ползите, респективно възможните усложнения от нея. Прави впечатление голямото внимание и уважение, с което английският пациент подхожда към своя доктор.
Интересни случаи съм имал и с начина на предписване на лекарства на Острова. Разликата с България е голяма. Например при една рецепта за Tramadol изписването на капсулите с числа трябва да е съпроводено и с отчетливото им изписване с големи букви. Виждал съм доста рецепти на мои колеги върнати заради тази малка подробност. На два пъти са връщали мои рецепти, понеже фармацевтът не можел да разчете добре почерка ми (а аз нали съм си свикнал на моя си лекарски почерк). За профилактичното самопредписване на антибиотици от страна на родните ни пациенти дори не може и да се помисли. Болничната политика е доста стриктна и антибиотици се изписват от лекарите само при по-комплицирани и животозастрашаващи инфекции. С това, признавам си, ми беше доста трудно да свикна.
„Усмихвай се, усмихвай се и пак се усмихвай!“ – това, че усмивката отваря всякакви врати, важи с най-голяма сила за Англия. Тук тя е превърната в основен начин на комуникация, който ти гарантира добри отношения, както с останалия медицински персонал, така и с пациентите. Приятно е чувството, когато ти се усмихват консултанти, които виждаш за първи път или пациентите в асансьора при вида ти в медицински екип. Противно на моите първоначални очаквания, срещнах възхищение от страна на пациентите, че лекуващият им лекар е българин. Много от тях познаваха държавата ни и са я посещавали поне веднъж. Да не забравяме,че UK е страната на гайдлайните. За всяка една медицинска процедура или диагноза си има строго определени правила, които са като Библията в NHS.
Помага ли ви опита от чужбина в българските болници?
Смятам, че точно опитът, който придобиваме на Острова, ще е предпоставка за модернизирането и подобряването на здравеопазването в Българя. Според мен работата в интернационална среда, каквато е в UK, възпитава в нас чувство на екипност и обща мотивация за успех. Огромен процент от колегите са чужденци и от всеки можеш да научиш нови умения, което е голяма привилегия.
Какво бихте посъветвали Ваши колеги, които искат да работят в чужбина?
Това, което мога да кажа от собствен опит е, че работата като дежурен лекар е отличен вариант за колеги-специализанти, които искат да си завършат специализацията в България, а в същото време да получават английска заплата. Този вариант е отличен и за колеги с опит като първа стъпка в една нова система. Има значими разлики и в най-дребните неща – например медицинската документация. Написването на епикриза, разпределението на работата – кое е сестринска и кое лекарска отговорност, медицинската терминология и съкращения. Освен това опитът, който може да се придобие в Англия, считам, че ще е полезен за всеки лекар. Това е най-лесният начин да се влезе в английското здравеопазване и после при желание да се продължи кариерата на острова.
Искрено се надявам скоро да си създадем наша българска медицинска общност на острова, подобно на големите полска и чешка общности. Смятам, че е крайно време всички колеги да си подадем ръка, защото се возим в една лодка и проблемите ни са общи. Бих се радвал да помогна на наши лекари, които имат желание да работят като дежурни лекари в UK. Винаги е по-добре до моето име да стои друго българско.
Източник: Виж ти
