Българските суперхрани са полезни

Българските суперхрани са полезни

Българските суперхрани са идеални, а превърнахме в мода консумацията на вносни, казва в интервю председателят на Българското дружество по хранене и диететика проф. Божидар Попов.
Проф. Попов е завършил Висшия медицински институт – София и започва работа в ХЕИ – Видин.м Научен сътрудник към Института по хранене към БАН.
От 2000 г. е професор и ръководител катедра „Хигиена, медицинска екология и хранене” към Медицински университет – София. Специализирал е в Санкт Петербург и Москва, където овладява съвременни методи за изследване на храносмилането и усвояемостта на храната в тънкото черво. В тази област защитава кандидатска и докторска дисертации.
Автор е на „Митове и истини за храните, храненето и диетите”, където разбива много от общоприетите митове за храната ни

– Проф. Попов, 20 деца бяха приети в ямболската болница със симптоми на хранително натравяне след обяд в училище. Нужни ли са по-стриктни проверки в детските заведения?
– Разбира се, че храната, която се предлага в детските заведения, трябва да е прясна, в срок на трайност и отговаряща на качеството. Тя може да е според изискванията, но пък да не се съхранява правилно.
Или пък хората, които я приготвят, да нямат добра лична хигиена. Бактериите, които предизвикват хранителното натравяне, всъщност се предават точно по този начин. Така че едната причина е неправилно съхранение на храната, а другата – лоша хигиена на персонала.

– Какви мерки тогава да се предприемат, за да се избегнат такива случаи?

– Наистина контролът трябва да се засили и да не е кампаниен. Трябва да имате предвид, че детското хранене е голям проблем и в други страни, не само в нашата. Важното е да има балансирано хранене и храната е да безопасна.

Затова е недопустимо в една съвременна и развита европейска държава да има пропуски в това отношение и деца да бъдат хоспитализирани в болница.

– Казвате, че детското хранене е проблем и в други страни, какво сочи опитът в това отношение?

– Миналия месец имаше конгрес по хранене в Дъблин и там темите за храненето при децата бяха дискутирани доста широко. По принцип се изтъкна, че проблем при подрастващите не е толкова небалансираното хранене, а обездвижването.

Виждате, че те не излизат много навън, не играят, не спортуват, а предпочитат да са в къщи пред компютъра. Подрастващите имат нужда да изразходват енергия, защото организмът расте, затова при тях по-големият проблем е липсата на движение. Също така много се акцентира върху темата за консумацията на мляко и млечни продукти.

По време на конгреса никой не спомена въпроса за нискомаслените продукти. Затова и у нас трябва да осъзнаем, че при децата трябва да са приоритет пълномаслените, защото когато се извлече мазнината, с нея губим много от важните витамини-витамин А, D, както и фосфор.

– А у нас като че ли се стремим точно към обратното – предпочитаме нискомаслените продукти?

– Да, което не е правилно.

– Кога обаче започват проблемите с храненето при децата, какво сочат наблюденията ви като експерт?

– Тук е изключително важна информираността. В западните страни още в начален етап в училище децата се информират по отношение на здравословното хранене, за вредата от тютюнопушенето, наркотиците-все неща, с които е добре да се запознават още в ранна възраст, за да се предпазят от вредното им влияние впоследствие.

– У нас се смята, че общо взето децата ни се хранят добре, докато са на градина и това се променя, когато постъпят в училище. Така ли е? Да не говорим, че периодично майки пускат снимки в социалните мрежи на закуски с изключително лошо качество.

– Знаете, че има наредби за храненето за отделните възрастови групи. Но според мен проблемът не е свързан с наредбите, а по-скоро с културата на хранене, която се създава в семейството от най-ранна детска възраст.

Например родителите може да не закусват, по този начин децата свикват, че закуската не е важна. А за подрастващите е от първостепенно значение. В западните страни закуската е ритуал.

Затова у нас, когато учениците не са закусили сутрин у дома, в голямото междучасие веднага си купуват нещо сладко, за да се заситят. Те не се е съобразяват дали това е здравословно.

– Консумират ли достатъчно плодове и зеленчуци днешните деца?

– Не, показват го и проучвания. Както не консумират достатъчно мляко и млечни продукти, което е много важно за растежа. А това е и парадоксално, защото все пак сме родината на киселото мляко.

– Какви грешки допуска българинът в храненето? Не наблягаме ли повече на хранителните добавки, отколкото на здравословната храна?

– Българинът като цяло прави доста грешки в храненето. Най-голямата е, че подценява закуската и надценява вечерята. Повечето хора приемат храна основно вечер, когато се приберат след работа.

Това се внушава и на децата, а вечерното хранене е вредно. Така организмът се натоварва с много калории, което уврежда организма. Що се отнася до добавките, бих казал, че за моя радост вече останаха малко в историята, хората ги неглижираха.

Преди време се изтъкваше, че едва ли не може да заместят натуралните храни, което не е вярно.

– В същото време „залитаме“ ли по драстични диети и по т. нар. суперхрани?
– Според мен тези т.нар.суперхрани навлязоха прекалено в нашето ежедневие. Рекламират се непрекъснато, а те бих казал, са несвойствени за храненето на българина. Не се отглеждат у нас, а са вносни.

Ние си имаме наши си суперхрани, към които генетично сме свикнали и ги метаболизираме по най-добрия начин.

– Дайте примери?
– Бобовите храни, например. Фасулът е супер храна, в нея има всичко необходимо. Неслучайно се смята, че българинът е оцелял при най-трудни условия на живот благодарение на тези храни. Това е най-добрият белтък от растителен произход.

Така че става дума за една мода, хиперболизиране на качеството на вносните храни, за което няма някакви научни основи.

– В момента сме във време на пост, превърнахме ли и него в диета и мода?

– Първо нека изтъкнем, че постът не е препоръчителен при децата, възрастните хора и бременните. Разбира се, епизодично, за по няколко дни, е полезен.

По този начин пречистваме организма от животинските храни. Но дълготрайното лишаване от някои продукти е рисково за подрастващите.

Затова и когато някой реши да прилага дълготраен пост, е по-добре да се консултира с лекар. Нека всеки прецени колко време може да пости. Не знам дали се превърна в мода, но много хора започнаха да парадират с това.

Едва ли не смятат, че по този начин са отдадени много на вярата, на чистите си помисли. Но като че ли повече говорят.

Източник: БЛИЦ