Баща ми беше животно
Дата на публикуване: 28.09.2020
баща ми беше

Баща ми беше животно и не исках да му простя. Искам да ви разкажа една история, която ме накара да се върна в детството и отново да извървя нерадостния път на живота си. Бях скрила тази своя тайна, но непознат баща ме провокира да си спомня личната си драма. Прибирах се след тежка нощна смяна. Поредният „клониран“ ден не бе по-различен от другите. По пътя срещнах мъж, жена и 3-4-годишни момиченца с къси полички и плитки. Приличаха на кукла Барби. Едното се препъна и повлече след себе си другото. Мъжът със скок ги вдигна, удари им по един шамар и те отново се озоваха на земята. Майката протегна ръце да ги защити, но защо ли й трябваше? Последва канонада от псувни и удари. Чух го да казва: „Кучка! Роди момичета, а аз исках синове!“ И замръзнах. Душата ми се взриви. Сякаш се събудих от някакъв сън. Намесих се и познайте какво щеше да ми се случи, ако не тичах по-бързо от него. Болката от видяното ме върна назад във времето.

Макар да бях 4-годишна, съм запомнила тази сцена. Майка ми се върна с нещо увито и го остави на леглото. Баща ми скочи и започна да я удря. Нещо червено пръскаше навсякъде, а тя падна. Придърпа легена, който се пълнеше с алена течност, но той не спря с ритниците. Крещеше й: „Казах ти да не се връщаш, ако родиш дъщеря!“
Бях свикнала да я бие, но този път тя не плачеше, беше притихнала и не помръдваше. Тогава той се разтича, дойдоха хора. А мене ме бяха забравили. Приближих се до леглото и видях кукла, като тази на съседското момиче. Бутнах я с пръстче, беше мекичка. Отвори очички. Нямах играчки, а тази беше толкова красива! Поисках да я взема в ръце, а тя така се разпищя, че ме изплаши и накара всички да се обърнат към нас. Баща ми продължаваше да крещи: „Вижте ги! Две! Момичета! Аз съм мъж, искам син. Ти си виновна!“

И отново посегна да удари тялото на земята. Колко пъти съм искала, а така и не можах да му кажа – да беше почакал! Аз родих синове. И сестричката ми – също. Сега ще му призная всичко, макар и да е твърде късно: Ти ни захвърли в детски домове, защото сме момичета. Може би нося грях в душата си. Когато бях на 28 г. ти ме срещна на улицата. Спря ме, посегна към лицето ми. Каза ми, че съм красива и ме помоли да тръгна с теб, за да се похвалиш пред роднините каква дъщеря имаш. Да ти завидели каква хубост си създал. Копнеех да чуя други думи от теб, казах ти: „Аз нямам роднини, нито семейство. Сама съм. Имате грешка! Държавата е моята майка и баща. А вас не ви познавам“. После скочих към вече затварящите се врати на автобуса.

Прибрах се, за да се наплача на воля. А миналото се връщаше и барабанеше в слепоочието ми. Спомних се как лежах болна, а нямах лекарства, бях гладна, мръзнех, завита през глава с 2 държавни одеяла. Случвало ми се е да бъркам в кошче за боклук, за да извадя недоядена закуска. Децата ми се присмиваха, сочеха ме с пръст: „Вижте я, тя няма татко!“

Исках те, татко! Поне да ме видиш качена на стълбичката, спечелила I-во място в градското първенство по лека атлетика. Да ме видиш 2 пъти републикански шампион по водомоторен спорт, закичена с медали и купи в ръце. Хората ме прегръщаха. Тогава прославих града. А името на този, който ме учеше, моят треньор, завинаги ще остане в историята. Днес морският клуб в града ни се казва „Васил Маринов“ – най-добрият състезател в света. Тогава той ме прегръщаше и ми се радваше! А теб те нямаше. И никой не се срамуваше от мен, детето от социалния дом. Исках да чуеш как ме наричаше семейството на съпруга ми, когато се омъжих. Всички бяха заети да ме карат да ям, защото съм приличала на Бухендвалдски манекен.

Разбира се, ядях и бой от мъжа ми, защото съм била тъпа девственица и не съм умеела разни хватки в леглото. Как исках тогава да ме приютиш поне за малко! Нямаше ли да се гордееш с мен, бях станала майка на синове? Приеха ме и в школата в Симеоново. Е, не отидох. Кой да ме подкрепи?! Вярно е, че съм силна жена. Жена ли?! Какво е това? Аз съм глава на семейството, трябваше да се справя и успях. Ще уча в някой друг живот. Не бях на юбилея ти. Не ти простих. Чух, че си казал: „Три деца имам и нито едно не дойде да ме поздрави!“ Бях изпратила синовете си – твоите внуци, които не беше виждал. Плакал си, прегръщал си ги, били по-високи от теб, а единият те гледал с твоя цвят очи…

Дойдох по-късно, беше 8 януари – студен зимен ден. Смесих се с тълпата опечалени, не ме познаваха. Другите се скриха на топло и затвориха вратите, а ти остана сам. Единствено аз бях до теб. За първи път те прегръщах цели 2 часа и 17 минути. Броих ги. Гушках те, милвах те, целувах те, говорих ти… Защо бяхме само двамата в последните ти часове на този свят? Всъщност не, изпратиха те много хора. Казват, бил си добър с тях. Беше късно да се прощаваме. Прекалено дълго го отлагахме. Простила съм на всички, дори на враговете си. На тебе, татко, не ти простих приживе. А те обичах! Дори не знам защо. Мили хора, разголих душата си пред вас. Дано да ви помогна да разберете, че децата са най-ценното нещо на този свят.

Неда, Русе

Източник: Виж ти

Още новини
Терлици на две игли

Терлици на две игли

Терлици на две игли. За да си ги изплетете са ви необходими малко време и желание. Този начин за плетене наистина е много прост. Терлиците са топли и удобни за носене, така че са идеални за зимата! Необходими са ви:100 г/210 м преждаигли – 3,25 ммножициигла с...

повече информация
Съветите на баба за брака

Съветите на баба за брака

Съветите на баба са най-ценни. Ако семейният ви живот се пука по шевовете, децата не се подчиняват, а собствената ви котка ви игнорира – тогава е време да се обърнете за съвет към мъдрата си баба. Това са инструкциите, които баба ми даде преди сватбата. С течение на...

повече информация
От учителка станах продавач

От учителка станах продавач

От учителка станах продавач. След 25 години учителстване се озовах в магазинче за луксозно дамско бельо. В началото се почувствах като в небрано лозе, но скоро влязох в релси. Като си спомня с колко несвойствени неща се занимавах в училище, тази работа ми се стори...

повече информация
Антиромантичните зодии са 5

Антиромантичните зодии са 5

Антиромантичните зодии са 5. Те са грижовни и всеотдайни, но стигне ли се до романтика, доста често всичко се обърква. Започваме със зодия Водолей. Водолеите са много интелигентни, креативни, неемоционални и определено не са от романтичния тип хора. При тях...

повече информация
Advertisements
Актрисата Джейн Сиймор

Актрисата Джейн Сиймор

Актрисата Джейн Сиймор се прочу с изпълнението си на главната роля в култовия сериал „д-р Куин „Лечителката”“. Това бе през 70-те години на 20-я век – вижте първата от поредицата снимки! Сега ги съпоставете със следващите! Изумително, нали – как Джейн е съумяла да...

повече информация
Рецепти против грип

Рецепти против грип

Рецепти против грип дават гаранция за успех. Проф. Мермерски дава гаранция на 200 процента за тези две рецепти против грип! Епидемия от грип върлува из страната като засегнатите области стават все повече. Както отдавна е ясно, антибиотиците не помагат. А, за да...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.