Бедният Кристиян – Историята, която потресе хората във фейсбук преди няколко години, има с щастливо продължение. Преди 5 години една снимка разтърси и разплака хиляди хора във фейсбук. Под нея беше написана една потресаваща история – за Кристиян, когото никой от съучениците не взема в скъпата си кола на бала, защото е… беден. Той тръгва към метрото в дъжда, а една дама, като разбира какво се е случило, моментално пали колата и го закарва на бала. Ето и самата случка, разказана от дамата, която го откара на бала със собствената си кола. Жената се подписва само като В. В. и не желае да си каже името, защото смята, че това няма значение:
“Бал 24.05.2016 г. Наблюдаваме момчето със светлосиния костюм. Чудех се дали да пиша, но съм доста огорчена и разочарована, затова реших да споделя какво се случи. Пред блока ни се „изсипа“ цял клас абитуриенти с луксозни коли, джипове, лимузини, коя от коя по-луксозна. Всичко беше хубаво, хората се забавляваха, брояха от 1 до 12 , абе всичко както си му е редът. Заваля и се скрих под козирката, целият клас вече беше в апартамента на съседката ми/тяхната класна, когато пристигна пеша закъснялото момче със светлосиния костюм. Отворихме му входната врата, казахме му къде да се качи,той благодари и приключихме.
Добре, де, стана време да тръгват към хотела, излизат всички, качват си се по колите… и си заминават.
Изпращам ги аз като типичната клюкарка и виждам отново момчето със синия костюм да ходи пеша по улицата надолу. Питам съседа ми: Далече ли е паркирал човекът, който го кара, при което чувам отговор който ме шашна, стъписа:
„Ами не, той е пеша, отива към метрото.“
Викам……МОЛЯ?!? От там газззз към нас, оставям кучето си, грабвам ключовете от колата и с 300…. да го догоня. Намерих го, тъкмо щеше да пресича, почнах да бибиткам, отварям вратата викам: “ Влизай, днеска си с мене“. Къде се намира хотелът?? Момчето влезе притеснено, ами хотелът е след „Хемус” по бул. „Черни връх”….Викам, добре. Аз карам, Вие ще ме упътвате.
Тръгнахме и питам, защо не питахте дали някой не може да Ви вземе с тях? Ами питах ги, всички ми отказаха. В едната кола били само момичета, в другата класната, а другите ми казаха : „Бегай от тука бе, разкарай се“.
Ейййй, викам, да няма места, а тази лимузина??? А другите джипове, как пък едно място не се намери??? Как може да са толкова озлобени и егоистични??? И той вика, ами не можем да ги съдим, такива са, каквито са си и се усмихна.
За момент се замислих как са го изпратили горките му родители, тихо кротко с метрото…. без обичайното бибиткане, балони, броене…. та той нямаше дори чадър.
Добре, че спря да вали. Само защото момчето не се държеше като другите – просташки, грубо, невъзпитано и защото беше свит, срамежлив и притеснителен, никой не го покани в колите си, които бяха взели „Под наем“, нали се сещаш… големите гъзари. Та хвана ме яд на днешната младеж, как само го отбягваха…….и к’во като е по-беден? Аз пък си му бях дама на бала и си го закарах до хотела!
През цялото време ми благодареше….миличкият. Почувствах се щастлива, че макар и с малко съм помогнала. Тези, с които е учил толкова години, се направиха, че не го познават а аз, която дори не го познавах, се радвам, че се запознах с такава чиста душа, с такова възпитано момче. Колко заслепени са хората….
Спасихте от дъжда – вашите скъпи дрехи, прически, грим и обувки, но оставихте момчето да ходи пеша към метрото, валейки го дъжд, ходейки с наведена глава в един от уж най-щастливите му дни, неговия бал.
Поздравявам те, Кристияне, че не свали усмивката от лицето си….нито веднъж. Честито завършване и успех!“
Източник: С кафето
