Белгийско семейство живеят като българи
Белгийско семейство живее на почти две хиляди километра от България. Те живеят като българи от старо време. И не от векове, а от 15 години. И не са българи, а белгийци. И не живеят в някое забутано родно селце, а в град Лиеж, на 100 километра от Брюксел. Фламандката Ан и валонецът Ален се запознават преди три петилетки на семинар по български народни танци в град Дворп, Белгия.
„Всъщност първия път, когато го срещнах, му направих комплимент за неговите цървули. Той ми каза, че ги е направил сам, и аз попитах дали не може да измайстори и за мен един чифт”, връща се в спомените си Ан. При втората им среща Ален вече носи готовите цървули. „Бях много приятно изненадана, защото той ми каза, че направата им отнема страшно много време. И може би чак тогава забелязах и нещо в очите му, което ме плени. Предполагам, че в този момент е пламнала любовта ни един към друг. Намерихме се заради един чифт цървули”, казва днес нежната половинка от семейството.
Така чифт опинци и български народни хора стават първопричина за създаването на едно семейство.
И българското не спира дотук. Ан и Ален се женят по стар български обичай с народни носии. Избрали кум, който разчупил питка над главите им, а всеки от младоженците хвърлил чаша вино покрай пръта с бръшлян и забучена на върха ябълка. Кумата пък залепила банкнота на устата на булката, а тропането на хора не спряло цяла нощ.
Така по българските традиции започнал официалният им съвместен живот. След това всичко се прехвърлило и в дома им. Къщата на Ан и Ален в Лиеж прилича днес на български музей. По стар наш обичай пред нея има пейка, а вътре всичко напомня за България. Стените са с дървена ламперия. Върху тях има окачени родопски черги, по етажерките са наредени книги за историята и обичаите на България, колекция от дървени мускалчета с парфюм от рози, икони, картини на възрожденски български къщи, рисувани от Ален.
На масата ястията също са български, обяснява Ан: „Баница, гювеч, питка, пълнени чушки, шопска салата… Повечето от гозбите приготвяме в троянски керамични съдове, също като в българска механа.”
Любовта към България е нещо, което те споделят като двойка.
„Не знаем откъде идва… Просто я има и е много силна. България е в мислите ни всеки ден, в сърцата ни, в дома ни, в кухнята ни… Не минава и един наш ден, без да слушаме българска музика и без да танцуваме народни танци”, казва белгийското семейство. Когато Ан и Ален заживяват в Лиеж, решават, че ще създадат собствена танцова трупа. Наричат я „Седянка”, защото идеята, че хората ще идват, ще се срещат и ще танцуват заедно, много им допада. Така и става.
„Седянка” сега има дори и през лятото, но на семейството скоро ще му се наложи да пропусне една или две репетиции. Пристига в България. Двамата не са идвали от три години и казват, че вече било на живот и смърт да посетят отново страната ни. Обичат много района около Пирин – Разлог, но това е може би защото там имат много приятели. Харесват също Родопите, Велико Търново, Ковачевица, Копривщица и… „можем да продължим още до безкрай”. А и има още толкова много в България, което искат да видят и после да разказват за него на своите белгийски съседи и приятели.
Източник: Бгнау
