Бенките по тялото на човек “да не се пипат”, е меко казано престъпно, коментира един от най-добрите дерматолози в България д-р Дончо Етугов, който работи в Клиниката по кожни болести в Александровската болница в столицата, предаде Дарик. По негови думи разказите за хора, които са починали, след като са си отстранили бенка, се базират на факта, че бенката е била отстранена твърде късно. Доброто решение е опасни бенки да бъдат махнати навреме и по правилата, каза медикът. Сред основните причини, които отключват злокачествени заболявания на кожата, д-р Етугов посочи хроничното слънчево изгаряне, случвало се в млада и детска възраст. „Когато човекът е млад с един добър имунитет, тези онкопроцеси са добре контролирани от нашия имунитет, но след една определена възраст, когато този имунитет вече не е така, не може да контролира всичко и кожата успява в някои зони.
Това обикновено са зоните, които най-често са изложени на слънце, над веждите, на носа, скулите, около устните, брадата“, обясни специалистът. „Някъде преди 80-те години на миналия век се е смятало, че бенки не се пипат и дори някои по-възрастни колеги, не свързани с дерматологията, също си позволяват да го казват, което е меко казано престъпно, защото навреме и по правилата махнати бенки, е добро решение. Докато ако се остави, може да прогресира, да метастазира и да стане меланом, което е много рисково. Така че народният фолклор разказва случаи за хора, които са си махнали бенката и са починали. А аз казвам, че това е станало, защото вече е било късно и бенката е метастазирала. Ако е махната навреме, няма риск и проблем“, посочи още д-р Етугов. Редовните прегледи и проследяването са залог да живеем спокойно и да нямаме меланом в една възраст.
Кожните бенки (невуси) са доброкачествени образувания по кожата, изградени от невусни клетки, които произвеждат пигмент (кафяви бенки) или не произвеждат пигмент (бенки с цвета на кожата). Някои бенки са с повишен потенциал за злокачествена промяна в малигнен меланом. Те се наричат „диспластични”.
Според разположението си в кожата, бенките могат да се разделят на:
Гранични – кафяви петънца по кожата, при които невусните клетки са разположени на границата между епидермис и дерма;
Комбинирани – навдигнати възелчета с цвета на кожата или с кафява оцветка, около които е възможно да има кафяв ореол;
Дермални – навдигнати възелчета с цвета на кожата.
Обикновено бенките са с малък размер (до 1 см), с правилна форма и равномерна оцветка. Когато са по-големи от 1 см, имат неправилна форма и/или шарена оцветка с наличие на повече от 1 цвят, е възможно да са рискови и изискват консултация с лекар.
Бенките имат типична еволюция, която е добре да се познава, за да се избегнат излишни тревоги. Нормално е те да започнат да се появяват през ранното детство, да се появяват повече и да нарастват през пубертета и по време на бременност, да достигнат максималния си брой около 30-годишна възраст, след което постепенно да започнат да намаляват и да достигнат минимума си след 60-годишна възраст.
Източник: Виж ти
