Беше ме страх от съпруга ми всеки ден
Беше ме страх от съпруга ми, защото беше груб, обиждаше и посягаше. Така започва историята ми. С Владимир се запознахме на плажа и красота му ме грабна на мига. Висок, мургав, с широки рамене и красива усмивка. Толкова настойчиво ме ухажваше, че забравих колко по-млада съм от него. Беше учтив, разговаряше интелигентно и вероятно това ме накара да се влюбя. Оженихме се бързо, без излишни формалности. Имахме всичко, от което се нуждаем, освен това на бял свят беше на път да се появи и нашият малък син. Тогава удариха и “първите камбани”. Отначало Владимир не ме удряше, но ми крещеше и дори фактът, че съм бременна, не го спираше да ме обижда и ругае. Всеки ден изпитвах силен страх, но денят, в който любовта ми се превърна в омраза, беше когато удари сина ми. Цял живот ще помня този ужас. Асен беше само на две годинки. С Владимир се карахме отново и синът ни уплашен от виковете, заплака силно и започна да повтаря: “Татко, татко!”
Баща му се обърна и го удари през лицето. В този миг, цялата любов, която все още имах към него, се превърна в дива омраза.
От този ден започна да бие и мен. Често ходех на работа със синини по лицето. Не го напусках, защото някъде тайно в себе си имах надежда, че ще се опомни и синът ми няма да расте без баща. След всеки бой Владимир плачеше и ми искаше прошка. И аз, наивно му я давах. След 6 години насилие и тормоз, взех окончателно решение да го напусна. За тази смелост бях подкрепена от моята психоложка, която ме увери, че мъж, който бие жена си и сина си, никога няма да бъде добър баща. Предупреди ме, че някой ден може да убие и двама ни. Планирах бягството си предварително, с всички важни подробности. Наех си квартира, събрах необходимите документи и един ден взех сина си и завинаги напуснах съпруга си.
По време на процеса за развода ни, съдията го попита защо е малтретирал семейството си, а той отговори, че така е възпитан от малък.
Оказа се, че всички негови роднини са знаели за проблема му, но никой не ми каза, че се омъжвам за психопат. Но моите мъки все още не бяха приключили. След развода бившият ми съпруг подаде насрещен иск, с молба да вижда сина ни, но преди това поиска ДНК – експертиза, с мотива, че детето не от него. За да спася сина си от лапите на психопата, се наложи да го излъжа, че наистина съм му изневерявала и Асен е от друг мъж. Слава Богу, Владимир повярва на думите ми и отегли иска. Сега Асен не помни баща си и никога не пита за него. Вече е в трети клас и с него ходим на психолог, защото детето ми рисува черни, мрачни картини. Според психолога това са негативните последици от семейната среда, в която Асен живееше.
Ще му трябва време, за да преодолее травмата и да започне да рисува и с друг цвят боички. Наскоро срещнахме бившия ми съпруг на улицата. Завтече се към сина ми, прегърна го и започна да нарежда колко много го обича. Асен беше объркан и не разбираше какво иска този “чичо” от него. У дома му обясних, че това всъщност беше баща му, който ни биеше години наред. Хората, които ни обичат, полагат грижи и усилия да бъдем добре и за нас, Владимир завинаги ще остане само един странен и непознат човек.
Източник: Лична драма
