Без съпруга ми не бих оцеляла
Дата на публикуване: 12.11.2019
без съпруга ми

Без съпруга ми не бих оцеляла

Без съпруга ми не знам как щях да се справя. Миналата година прекарах в изолация повече от четири месеца, но не защото исках да бъда домошар. Бях депресирана толкова много, че не можех да отида да пазарувам или дори да заведа децата си на училище. Имаше сутрини, в които се чувствах тъй физически и емоционално изтощена, че ми беше трудно да стана от леглото или да се изкъпя. Изнасилиха ме, когато бях на 20 години. Имах среща с момче, което харесвах, но в края на вечерта той ме изнасили. Борих се отчаяно с него, ала беше твърде силен и в крайна сметка ме изнасили няколко пъти. После ме остави да лежа на земята и си тръгна. Оттогава не съм го виждала. Не съобщих за инцидента на полицията, защото се страхувах, че ще застраша живота на близките си. Освен това нямах свидетели, така че кой би ми повярвал? Въпреки че бях жертва на ужасяващо престъпление, все още обвинявам себе си за случилото се. 

Наказвам се, че на първо място излязох с този човек, защото той имаше репутация на насилник. Казвам си, че не трябваше да пия алкохол и, че трябваше да го докладвам на полицията или поне да се боря по-ожесточено с него. Изнасилиха ме преди 16 години, но споменът в паметта ми все още е пресен. Без значение колко упорито се опитвам да го блокирам, той успява да се промъкне и да попие в съзнанието ми. Нощем се събуждам с кошмари, които са толкова истински, че ме карат да пищя от ужас. Когато бях на 30, се омъжих за невероятен мъж и от брака си имаме две прекрасни деца. Моят съпруг знае какво съм преживяла и ме насърчи да отида при психиатър. Така че през последните няколко години ходя на терапия, макар и не редовно, и вземам лекарства за тревожност, безсъние и депресия.

Известно време живеех по-добре. Въпреки че споменът не ме напуска, все още мога да функционирам като нормален човек. И винаги, когато се чувствах депресирана или ядосана, бях в състояние да се справям с емоциите си. Но миналата година ме връхлетя вълна от емоции, които досега не съм изпитвала. Депресирах се, непрекъснато плачех, когато децата ми не гледаха, чувствах силна омраза към себе си и изнасилвача ми. Наблюдавах прекрасното си семейство и си мислех, че заслужават нещо по-добро от мен. Исках да избягам, да се скрия. Исках да избягам, да се скрия.

Макар да знаех, че съпругът ми ме обича и подкрепя, болката, вината, гневът и срамът, които изпитвах в сърцето си, никога нямаше да изчезнат. Депресията ме парализираше. Повече от четири месеца почти не излизах от спалнята си. Разчитах на съпруга си да ме изкъпе, тъй като нямах енергия да се изправя на крака. Не можех да си играя с децата и да им прочета приказка – съпругът ми трябваше да се погрижи за тях, както и да им сготви и да пазарува.

Четири месеца изкарах с една и съща пижама. Много пъти мъжът ми се опита да ме накара да се разходим, но аз нямах сила дори да си обуя обувките на краката или да си измия косата. Лежах в леглото и просто се взирах в тавана, изгубена в тъгата си. Понякога гледах телевизия, но много често нямах представа за какво става дума и защо гледам това предаване. Пропуснах рождените дни на майка ми и на брат ми – те са наясно, че съм депресирана, но не знаят защо. Бих им казала за изнасилването, но не искам да се тревожат за мен. А също така не мисля, че биха ме разбрали. Когато мама научи, че посещавам психиатър, тя ми каза, че трябва да излизам повече или да си намеря работа. Месеците, когато бях затворничка в собствената си къща, са най-лошите в живота ми. Беше като преживяване извън тялото. Чувствах се все едно съм зомби – жива, но мъртва отвътре. Исках да спя, исках да изчезна, исках да изтрия всичките си лоши спомени от ума си, исках да умра.

Пропуснах и няколко срещи с психиатъра си, но това не ме интересуваше. Нищо нямаше значение. Една сутрин ми стана малко по-добре. Въпреки че още ме болеше, успях да направя закуска на децата и да пусна пералнята. По-късно същата седмица излязох от къщата, за да полея растенията в градината. Чистият въздух ми подейства благотворно. Същата вечер със семейството ми се разходихме в близкия парк. Сега се чувствам малко по-жива. Дано никога повече не преживея подобен кошмар. Пропуснах толкова много възможности да бъда със съпруга и децата си. Но без съпруга ми нямаше как да оцелея.

Пропуснах толкова много дни, в които можех да съм по-продуктивна. Никога няма да върна загубеното време назад и това ме боли. Следващата ми цел е да се присъединя към група за подкрепа на жертви на изнасилване и се надявам да се срещна с други жени като мен, така че да не се чувствам сама в изпитанието. Опитвам се да стана по-добра. Най-много съм благодарна на съпруга си, без чиято помощ не бих оцеляла.

Източник: Лична драма

Още новини
Металокерамика срещу цирконий

Металокерамика срещу цирконий

За да може да направим избор трябва да се запознаем с малко повече информация. Какво е металокерамиката ? Това е метална конструкция, в повечето случаи съдържа никел, който е силен алерген. Той в повечето случай води до възпаление на венеца и лош дъх. Върху металната...

повече информация
Седмичен хороскоп 17-23 май 2021

Седмичен хороскоп 17-23 май 2021

Седмичен хороскоп 17-23 май 2021 ви вещае приятна седмица, в която не трябва да действате прибързано. Не е лошо да обръщате повече внимание на семейството и хората, на които държите. В дома Ви ескалира необходимост от някой промени, в оптимален случай- това са...

повече информация
Връзка от разстояние

Връзка от разстояние

Връзка от разстояние е трудна за поддържане. Много хора са на мнение, че връзките от разстояние никога не се получават, защото накрая всичко става твърде сложно. Да, връзките от разстояние могат да бъдат сложни, но ако решите да вложите повече усилия, ще видите, че си...

повече информация
Най-моногамните зодии

Най-моногамните зодии

Най-моногамните зодии с 4 според астролозите. С*ксът и любовта вървят ръка за ръка. Е, не във всеки случай, но е по-добре когато това е така. Но замисляли ли сте се защо някои хора са верни на половинките си до гроб, а други кръшкат при първа възможност? Е, според...

повече информация
Advertisements
Срам ме е от дъщеря си

Срам ме е от дъщеря си

Срам ме е от дъщеря си. Чуя ли някой да казва, че животът е само един и има право да си го живее, както си иска, ми прилошава. Защото имам дъщеря, която е същата стока. Не е моя родна, но съм я отгледала и затова ме е срам, че съм принудена да прикривам мръсотиите й....

повече информация
Плесента и мухълът

Плесента и мухълът

Плесента и мухълът са неразделна част от природната среда. На открито, плесените и мухълът играят много важна роля в природата, за да разграждат органичната материя, като падналите листа и мъртвите дървета, но на закрито, мухълът трябва да се избягва. Той се...

повече информация
Advertisements

By Христина Василева

Христина Василева е завършила връзки с обществеността в СУ "Климент Охридски". Писането е нейната страст, като има опит в доста Интернет сайтове и медии. От 2019 година е в екипа на "Всекидневно". През свободното си време харесва йогата, обича планината и почивката сред природата, приключенията и блогването.